Вчера стана ясно какви поредни престъпни промени обсъждат в образователното министерство. От там се готвят така да орежат, така да скопят програмата по литература в училище, че следващите поколения да нямат представа и за половината от най-големите шедьоври на великите ни поети и писатели.
Логичният въпрос: "Защо бе, нещастници", остава без отговор.
Нещастниците мълчат. Само режат. Едни от най-важните и емблематични произведения на светила като Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Йовков, Алеко Константинов, Димитър Димов, биват захвърлени на бунището. Така те завинаги ще потънат в забвение. Защото народ, който отказва да познава най-великите си литературни творби, логично, ще ги забрави и ще ги омаловажи.
Това е престъпление. Не само срещу здравия разум и уважението. Срещу България.
Нека се спрем за миг в забързания си живот, забравил отдавна училищния чин, списъците с книги за лятото и писането на съчинения. Нека малко се поспрем и да помислим нещо маловажно ли ни готвят.
Накратко, не.
Не е и ясно защо се случва подобно нещо. Вариант е ходещите глави в министерството да са просто кухи. Тъпотията е вариант. Проблемът е, че вариант е и целенасоченото унищожение на всички предпоставки следващите поколения да израснат будни и мислещи.
Защото, ако сте забравили или не си давате сметка, литературата прави точно това - развива емоционалната интелигентност, развива аналитичните способности, развива стремежа да откриеш скрития смисъл.
Което, разбира се, е най-големият кошмар на всеки, докопал се до властта. Да стои над народ, свикнал да открива скрития смисъл - това би било като хорър филм за гадовете, които ни управляват.
Защото литературата е ЕДИНСТВЕНИЯТ предмет в училище, който възпитава МИСЛЕНЕ. Не само за това "какво е искал да каже автора". Тя кара всеки един да пречупва прочетеното през себе си, да го анализира, да има мнение. Нито един друг предмет не позволява такова нещо.
Ето защо да орежеш половината и повече от програмата по литература е не само безочливо заплюване на най-големите ни класици, но и скопяване на потенциала на нацията.
Може би ходещите глави от министерството ще излязат с номера, че материалът е много и е тежък. На което всички трябва да реагираме с един метафоричен среден пръст.
Нашето поколение и поколенията преди него са учели по тази програма, а пък няма случаи на умрели от изтощение. Ако децата ни не се запознаят с най-големите имена на българската литература и техните разнообразни произведения в училище, гарантирам ви, че няма да ги познават изобщо.
Отговорете си на простия въпрос колко пъти вие седнахте да изчетете цялото творчество на Ботев или Йовков, или Яворов след училище? Нито веднъж, нали? Е, и децата ви няма да ги прочетат нито веднъж, ако не са ги чели в училище.
Може би смърфовете от МОН искат плеяда от подрастващи безмозъчни зомбита, които може и да се сетят, че Килиманджаро е в Африка, но не могат да разсъждават върху ефекта от властта в "Приказка за стълбата". Просто защото Килиманджаро е безопасно знание. Виж, другото...
Също така смърфовете в МОН само заблуждават, че искат реформа в образованието, която да се обърне повече към приучаване на учениците да мислят, вместо да наизустяват. Това са явни лъжи, защото те посягат на единствения предмет, който всъщност позволява мислене.
Така че, престъпници, долу ръцете от литературата. Не сте достойни да решавате съдбата на наследството на толкова по-велики от вас хора. Ако пък се объркате и решите, че сте достойни, наш дълг е да ви спретнем такова брожение, че да не си помислите повече да пипате което и да е произведение от класическата литература.
Ако не спретнем брожение, значи заслужаваме децата ни да станат безмозъчни зомбита...
Автор: Десислава Любомирова