Темата "Лудогорец" отдавна е „ябълка на раздора” сред футболните и спортни среди. Превърна се такава и на полето на сайтовете на Webground.bg.
Колегите от спортния отдел взривиха "мира" в нашия уютен виртуален дом с провокативното "Историята помни и ни наказа с гротеската Лудогорец". Това е тяхната гледна точка и тяхното право. А аз ще изложа моята, защото е по-различна и защото си е моя.
Проектът "Лудогорец" хем го уважавам, хем не го одобрявам. Странна симбиоза, но хората сме изтъкани от противоречия. Уважавам упоритостта на хората, стоящи зад него, на футболистите, дори на Кирил Домусчиев, защото той успя там, където никой друг не можа – в Шампионската лига. Нито ЦСКА, нито "Левски", нито "Ботев Пловдив", нито "Берое", нито никой – това е положението. Били велики - ами "били", сега са смешници. Когато цифрите говорят, Боговете мълчат. А професионалният футбол е игра на резултат – вкарваш ли голове, боготворят те, иначе – на бунището.
Зад цифрите обаче, много, ама много често има и много история, която не се вижда. Не по-различна е историята на "Лудогорец". Тя се изразява в няколко неща – на първо място в два простички въпроса към Кирил Домусчиев: "Как точно, с какви пари беше направен стадиона в Разград? Само с частен, негов капитал или с обществена поръчка т.е. и с дългата ръка на държавата?". От тези два въпроса произлизат и още - за "Българска армия", за стадион "Раковски", за принципа на конкуренцията - който има мозък в главата, ще се сети.
Нямам нищо против Разград, разградчани и феновете на "Лудогорец". Но имам много, ама много против някой да ме задължава да съм патриот, когато не ми е по сърце. Така, както правят хора като Алекси Сокачев, като Крум Савов, като още много спортни журналисти с постоянните си внушения, че който не получава инфаркт, не изпада в дива истерия и не вдига на ура поне квартала си, не милее "за милото и родното", не е "патриот" и въобще как е възможно да има такива хора. Така, както направи и Кирил Домусчиев след мача с "Партизан" в квалификациите на Шампионската лига тази година. Тогава Домусчиев буквално поиска Нова телевизия да уволни Димитър Тренев, защото не изпадна в делириум и не осра ефира с полюциите си, за разлика от едни други хорица. "Лудогорец" е клубен отбор, не национален – очевиден факт, но явно слепците в България са много. Клубните отбори не са национална кауза, не са патриотичен плам – когато се превръщат насила в такива, идва омразата. Примери в световен мащаб бол.
"Лудогорец" е бизнес проект - по думите на собственика си. Той е отражение на футбола като бизнес. Шампионската лига също отдавна стана бизнес проект, където само парите са важни. А футболът е игра. ИГРА!!! Играта е чувство, вдъхновение, радост, мъка, емоция, майсторство, дух, но не и досадна работа. С извращението на купищата пари остана само последното. Затова напълно нормално беше в света на европейския бизнес-футбол български футболен бизнес проект да реализира успех. Бизнес проектът "Лудогорец". Поздравления. Всеки ги заслужава, когато успее, заслужават ги разградчани, заслужава ги и Кирил Домусчиев. А за ИГРАТА – ще я намерите по кварталните игрища, във "В" група – ако я искате и търсите де. В съвременния свят консумацията е на пиедестал – може да са повече хората, които искат проекта "Лудогорец". Аз не го искам. Не искам и Шампионската лига. Не я гледам и не ми липсва. И ми е тъжно, че не ми липсва – понякога. Надявам се да дойде ден, в който ще ми липсва.
Автор: Ивайло Ачев
