Порой от псувни беляза материала "Лицемери", с който Actualno.com показа една малка част от чувствата и гледната си точка за ужасяващите и кървави атентати в Париж.
Великият френски мислител Волтер казва следното: "Не съм съгласен с това, което казваш, но ще умра за правото ти да го кажеш". И фактът, че много мои познати споделяха в социалните мрежи точно тази мисъл ми вдъхва надежда, че не всички са останали без мозък и не могат да видят по-далеч от носа си.
Много е лесно светът да е черно-бял. Тези са добрите, онези лошите, хайде да стреляме. Но не е така и никога няма да бъде. Не е случайно, че въпросите винаги са повече от отговорите. Затова и сега аз ще задам няколко въпроса, на които знам отговорите - с изключение на само един. И този въпрос, с неизвестен за мен отговор, е следният - колко от вас, които сега четете тези редове, също знаете отговорите на следващите въпроси и колко вземат отношение? И така:
1. Защо 15-годишен се нуждае от автомат? 2. Кой му го даде? 3. Кой го произведе? 4. Кой има нужда 15-годишни да държат оръжия в ръце? 5. Къде, освен във Франция, 15-годишни, а и далеч по-малки, си имат автомати, вместо играчки? 6. Откъде идват техните смъртоносни играчки? 7. Колко регистрирани оръжейни производители има в САЩ? 8. Колко в Русия, в Западна Европа? 9. Колко конгресмени и сенатори работят и са избрани от региони в САЩ, където хората живеят и то добре заради оръжейната индустрия? 10. Какво пишеха в Twitter хора като кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Нют Грингрич, докато в Париж телата на жертвите не бяха изстинали? 11. Как реагираха производителите и работещите за тях на провала на сделката за над 1 млрд. евро на двата "Мистрал"-а, които трябваше да идат за Русия? 12. Колко хора са готови да потърсят друго препитание, за да не загиват заради тяхното благосъстояние други?
Като ги подредих всички тези въпроси, осъзнах, че всъщност на повече от един не знам отговорите с абсолютна сигурност. Знам обаче какво пусна New York Times като коментар на такива като Нют Грингрич - "политически елит". Защото първата работа на въпросния господин, олицетворение на много значима част от "най-голямата демокрация в света", беше да посъветва за по-голямо разпространение на оръжието - "за да се защитим". Да имало 15-тина души с пистолети и пушки, които да ги извадят в зала "Батаклан" и да почнат да стрелят по стоящите сред тълпата терористи. И така ще спасим демокрацията, с някоя и друга косвена жертва. Както я спасяваме с косвените жертви в Ливан, в Кения, в Нигерия, в Палестина, къде ли не.
Когато бориш пожар с огън, накрая остава само пепел. А на такива като Грингрич гласът им се чува, защото има такива, за които светът е черно-бял - като гръмнем проблема и става само бяло. Е, малко е обагрено в червено, ама винаги може пак да гръмнем - има кой да ни п(р)одаде оръжието за "по-цветна картинка".
На всички, които си мислят, че с оръжие в ръцете им светът ще стане по-безопасно място, ще задам само един въпрос - по-здрави ли ще сте, ако вместо да сте болни от грип си имате СПИН? От нас зависи такива като Грингрич да бъдат ограничавани, за да не избуяват такива като "Ислямска държава". Защото горивото е омразата и лесното решение - да стреляш, преди да помислиш.
Сега е време да скърбим. Но след това е време да помислим и да действаме, за да не се повтаря. Като хора всички можем да го направим - да намерим начин да се събудим и да събудим спящите около нас. Когато повече хора са будни, тогава "политическият елит" ще не ще, повече неща схваща. Иначе играе сопата - по главата му.
И понеже веднага ще се появи някой да обясни как автоматът е "Калашников", припомням ето този материал: "Взривът в Анево - картината на американския срам в борбата с ИД". Оставям и поредният въпрос - с 500 млн. долара дали не можеше нещо по-полезно да се направи - истинска военна операция срещу садистите от ИД, а не обиране на парички по схема "Батко и братко"? И от кого зависи? Стига вече криворазбрана толерантност - толерантност само за тези, които разбират от дума!
Автор: Ивайло Ачев
