За или против идеята в училище да се изучават български народни танци? В социалните мрежи вече има полемика по въпроса, но полемика има и в редакцията на Actualno.com. Затова днес представяме противоположните ни гледни точки по темата
Коментар на Евгения Гигова
22 хора от 1 до 12 клас. Министерство на образованието явно си пада по крайностите. Учебници може да няма, но пък ще си имаме 22 хора. Изобщо няма и да си правя труда да сравнявам как е в останалите, по-развити страни. Сигурна съм, че никъде по света няма такава тъпотия.
Първото и най-грешно в цялата идея е задължителността на изучаването на БНТ (българските народни танци). Не е нужно да си много умен, да за разбереш, че да заобичиш 22 хора на поколение, което има достъп до целия свят през смартфона си, със сигурност ще постигнеш едно – пълно отвращение от българския фолклор. Дори някой да му е харесвало, задължителността на предмета ще го отврати. Точно в 3 клас, ако не и по-рано, децата вече ще са намразили танците ни.
Как ще изглежда това? Двама-трима, най-много петима ще танцуват, останалите ще седят по пейките в салона и ще блеят. Тук идеята за развиването на двигателната култура на децата чрез въвеждането на задължителното учене на БНТ (български народни танци) се пропуква.
Училището трябва да предложи разнообразие и възможност за избор. Танцът е изкуство, изкуството идва от сърцето, сърцето не търпи нищо, което се налага отвън.
Освен това през последните години се откриха десетки клубове по народни танци, сред които конкуренцията е все по-изострена в борба за нови членове и власт, така че нищо чудно зад тази инициатива да стои нечий финансов интерес. Не забравяйте в каква държава живеем.
Сякаш щом танцуваш 1463 вида хора си добър българин. Ами не е това. Българският фолклор не е само в танците, не е в това да можеш да ги танцуваш. Българските народни песни съдържат повече послания. Колко е бройката им, която се изучава в училище? Още повече, че песента съдържа и реч, така че ако се замислим изучаването на повече песни ще обогати повече децата ни.
А представяте ли си като се прибере у дома това дете, където баба му гледа индийски сериал, а баща му пие ракия, припявайки Преслава, и се опита да тропне едно хорце - най-много един шамар да отнесе.
Българщината не се възпита от училище, а от семейството. Нали това се тръби през последните месеци, относно агресията в училището... Или наистина идеята е да се отдалечат децата от българското по този начин?
Коментар на Ивайло Ачев
Много обичаме в България да спорим за всичко. Сигурно защото сме едно развито гражданско общество, което не е позволило да го водят олигофрени, тикащи ни по пътя към изчезване на българщината и българската нация.
Народните танци са само малък елемент, които ще ни помогне да не забравяме кои сме. Да, семейството възпитава, но училището е единственият шанс при калпаво семейство от детето в крайна сметка да стане човек.
Ще отрече ли някой, че танцът възпитава двигателна култура? Или че танцът е изкуство, което създава колектив? Или че в крайна сметка ни запознава с традициите и с корена ни, който ни прави българи? Нещо лошо да има в това?
От два дни слушам и приказка за "свободата да избираш". Абсолютната свобода води до хаос - защото личната свобода спира там, където нарушава свободата на другия. Хем е просто, хем е сложно. Ако ще си играем на свобода, на един няма да му харесва математиката, на друг химията, на трети физиката, на четвърти литературата - всеки ще иска ДА НЕ учи нещо. Как тогава избираме какво да изучаваме и какво не? Елементарната логика е, защото това ни прави по-способни да натрупаме потенциал, с който да бъдем полезни на себе си и околните в съзнателния си и зрял живот. Или казано по-просто - да бъдем хора. Народните танци помагат ли в това отношение? Помагат и още как - като ни учат, че в живота ни има и други хора, на които щом помагаме, ще ни помогнат и те (колектив), като развиват двигателната ни култура т.е. подобряват здравето ни. Ясно е, че във всичко може да се намери негативното - но ако го търсим прекалено усърдно, все ще го намерим. Хайде пък да потърсим веднъж положителното - има какво негативно да намерим в толкова други неща.
