Едва ли още от самото начало на пандемията някой е разчитал особено много на политическите партии, управление и опозиция, да успеят да обяснят членоразделно на всички какво се случва. И още повече, да пренебрегнат различията до някакъв минимален консенсус. Напротив: може би само първият месец - март 2020-та, бе някакъв период, в който политиката за кратко спря да има значение. Тогава все още никой не гледаше на Covid-19 като допълнителен електорален лост, който може да се използва.
Постепенно обаче нещата се промениха: твърде ясно и твърде примамливо се оформиха коронавирусни ниши, които проблясваха и чакаха някой да сложи ръка върху тях. Нещо повече: за всяка от нишите дори се разразяваше конкуренция и ако например някой искаше да спечели анти-локдаун съпротивата, той трябваше да надмогне друг, устремил се да жъне към същото електорално поле. И обратното. И в двата случая обаче законите на търсенето и предлагането работеха съвсем динамично. Търсите политик, който да ви обещае локдаун, ваксини и жестока битка срещу пандемията? Ще намерите. И търсите политик, който да ви помогне да разберете, че сте жертва на световен заговор? Ще намерите. И двамата обаче няма да направят нищо по въпроса - първият по отношение на локдауна и втория по отношение на заговора.
Тогава обаче, за радост, идваше лято, за което вече знаем, че е най-безопасният сезон. И както и заразата да бе подмятана като популистка възможност, самата тя все още не бе толкова заплашителна.
В момента обаче върху всички се стовари най-неприятното съвпадение. То гласи: абсолютно точно припокриване между четвъртата вълна от коронавирус и четвъртите избори в страната (трети парламентарни и първи президентски). Нека преведа на политически език какво означава това: означава мрачна пасивност по отношение на коронакризата, която пасивност се спазва по учебник. Тази пасивност е продиктувана от съвсем видимото обстоятелство, че каквото и позиция да заеме един водещ политик, няма как да не загубиш избиратели. Ако има някакъв "правилен" политически ход, той донякъде беше на Кирил Петков - да заяви, че зеленият сертификат е необходим, но да каже, че той трябва да бъде даван и на онези, чиито тестове показват наличие на антитела. Правилен само политически, понеже подобно становище захваща големи мнозинства от изкарали слабо или безсимптомно вируса, които нямат или не пазят антигенните си тестове. Дали обаче това е правилно по отношение на заразата, едва ли. Понеже все още няма яснота за антителата и техните гаранции са все още не достатъчно добре изследвани - по този въпрос вече говорихме с експерт, с имунолога Никола Кереков тук.
Какво остава да направи един български политик, увлечен в електоралната търговия на търсене и предлагане? Ако се застъпи за локдаун и зелени сертификати, той ще изгуби голяма част от онези, който настояват за свободата на "офлайн" живот. Ако се застъпи за обратното, ще изгуби голяма част от другата група, която настоява за по-големи ограничения и ваксинации. В такава дилема не очаквайте никой да "говори по съвест" - няма толкова непресметлив политик. Не очаквайте също да почерпи какъвто и да било опит от методите в други страни. Не очаквайте да заеме каквато и да била позиция, в която има някаква научна истина. Може да очаквате само едно: принципен неутралитет, който с недомлъвки да критикува тук-там някои неща, които са хем безопасни за критика, хем да създават и от кумова срама впечатление за някаква ангажираност с пандемията.
Кулминацията на този злокобен неутралитет, който всеки политик се чувства задължен да спазва, е че по всяка вероятност той ще се запази още дълго - дори след изборите. Причината е, разбира се, същата - политическата пресметливост. Ако преди изглеждаше изключително трудно да се формира управляващо мнозинство, а и управляващо малцинство, то поне, предвид застоя на заразени и жертви, не бе необходим консенсус за коронавируса. Сега обаче към мелето от несъвместими интриги, ще се добави и този въпрос. Като се замисля, че преди нямаше правителство, понеже възникна голям проблем около плагиат и около това, че Татяна Дончева се оказа лоша, не зная какви са шансовете за справяне с нещо малко по-сложно, като например световна (или вече е само българска?) пандемия.
Автор: Райко Байчев
