Голяма навалица се образува винаги, когато се отвори позиция в Брюксел. В годините сме наблдавали какви ли не сблъсъци, но сега очевидно са се хванали за гушите хора, които иначе са политически партньори.
Първо щеше да е Лорер - няма лошо, човекът си е като дялан камък, за всичко става. Не знаем какво точно се е случило, но впоследствие се заговори, че ще е на блага служба, макар и не като еврокомисар, а в Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще отиде съпругата му. И тука няма лошо - в България имаме традиции и една от тях е ако не може единият съпруг да се уреди еди-къде си, да се уреди жена му. Така парите все пак остават в семейството, което пак си е традиция, при това - не само българска. Само че и това с ЕИБ не стана - Виолета Лорер оттеглила кандидатурата си.
В шортлистата се записа и бившият премиер Кирил Петков, който вероятно вижда в поста на еврокомисар компенсация за това, че доброволно се отказа да бъде премиер - в името на мира.
Но пък тези, с които пуши лулата на мира, припомниха, че ПП все още не е член на никой от големите европейски партии, което макар да не е ясно какво общо има с темата, хвана дикиш. И стана повече от ясно, че когото и да лансира правителството, това няма голямо значение. Има значение кого харесва Урсула фон дер Лайен, която някои медии уж цитираха уж неофициално, че кандидатът трябва да бъде жена заради някакви пропорции, квоти и симетрии.
И тъй като е малко вероятно Петков да си смени пола, неговите опоненти вкараха в действие какви ли не странични аргументи, само и само правителството да не номинира точно него.
Членството на ГЕРБ в ЕНП, например, им давало право те да номинират свой кандидат. Внимателното проследяване на сигналите от Банкя води към намеци, че осемте премиери от ЕНП в Европейския съвет можели да спрат българската кандидатура, ако не е от ГЕРБ. Звучи логично самата ЕНП да иска да има повече комисари от нейното политическо семейство, но дали е заявено подобно нещо, можем само да гадаем. Ще излезе, че наред с изискването човекът да е жена, има и изискване да се казва Мария, примерно.
Факт е, че "Продължаваме промяната" доста се забавиха с решението към коя европейска партия да се включат. Нещо, което им се подсказва от години, е да направят този избор и досега трябваше да са готови. ГЕРБ, например, още със създаването си завоюва европозиции. Учреди се през 2006 година, а 2007 година участва в изборите за европейски парламент, при това - успешно.
ПП не даде ход на европейските си стремежи и сега бере плодовете на тази разсеяност. Колкото и да се познава Петков лично с Урсула фон дер Лайен, едва ли познанството би имало решаваща роля. Още повече след случая, в който той цитира нейни думи пред партийния си актив и после ходи да се извинява лично.
Но пък такъв-онакъв, Петков би бил сравнително добра кандидатура. Премиер за кратко и после еврокомисар за дълго е по-умна кариера от еврокомисар, подлъган да стане премиер за кратко. Нищо лично, просто Мария Габриел очевидно смени кон за кокошка. За нейната експертиза, когато стъпи в европейските структури, не знаехме абсолютно нищо, но ето че разви някакъв потенциал. Такъв, впрочем, показват всичките ни брюкселски снахи досега и поне нямаме повод да се срамуваме, за разлика от един премиер, дето три мандата ръсеше откровени простотии, включително и по Европата.
В голям размисъл сме изпаднали за българския комисар, защото тази фигура трябва да е обаятелна, интелигентна, запозната с триковете, хватките и паричните потоци в Европа, а пък партията му трябва да е член на някоя от европейските. Ако се туткат още управляващите, ако продължават да се карат кой на коя купчина с пари да седне, ще ги подсетим - по-подходящ от Пеевски няма и очевидно не му се стои в сянка. Така и така вече е изпран, що пък да не поизсъхне в Брюксел, Люксембург и Страсбург?
Автор: Стефан Стефанов
