За първи път от много време на някого му дойдоха добри идеи за реформи във висшето образование. Тъй като обаче всички знаем къде живеем, е още рано да се радваме. Прекалено много пъти сме виждали безумното разминаване между заявки и реални действия, така че да не казваме "хоп" преди да сме скочили и да не хвалим никого предварително.
Като за начало, време беше държавата да си спомни, че има думата при профилирането на кадрите, които са й нужни. И не просто има думата, а основополагащото задължение да привежда периодично висшето образование в адекватна линия спрямо реалната бизнес и икономическа ситуация в страната.
Открояването на приоритетни специалности е абсолютно добра идея. Отново обаче, стига да бъде действително ефективно реализирана. Щом реалностите са такива, че на пазара на труда има нужда от IT специалисти и почти никаква нужда от икономисти, значи този променен баланс на силите трябва да бъде отразен и в приема на студенти. Иначе се получава ситуация, в която сектор, по чудо набрал инерция, да бъде изкуствено стопиран заради мързела или безхаберието на онези, от които зависи връзката между образованието и бизнеса да е ефективна.
Мнозина заговориха и за друг проблем - че студентите са прекалено много. Това вече дори не е въпрос на субективно мнение, защото от години е факт, че местата в университетите на практика са повече от завършващите. Тук държавата има само един полезен ход - закриване на специалности и университети. Такава смелост обаче още никой не е доказал, че може да прояви. Същото е и в здравеопазването. Москов знае прекрасно, че болниците у нас са прекалено много и част от тях трябва да бъдат закрити, но даде да се разбере, че чак дотам в реформата няма да стигне.
По отношение на образованието, както винаги, всичко опира до пари. Защото университетите знаят за проблемите си в приема, за проблемите с качеството на образованието, броя студенти, броя специалности и незадоволителната последваща реализация. И за да проявят желание да се борят с тези проблеми, държавата трябва да им предложи работещ план за финансиране. Реципрочно, държавата пък трябва да се намеси достатъчно твърдо и умно, за да спре безочливото изтичане на публични средства в нечии университетски джобове.
Така има някаква вероятност системата на висшето образование най-накрая да се измъкне от блатото, в което е зациклила. Засега само слушаме планове и прогнози. И колкото и оптимистично да звучат те, само времето ще покаже дали можем да се надяваме на истински реформи или отново се опитват да ни заблуждават.
