По-голямата част от българите вярват в Бог, но още по-голяма част не ходят на църква или влизат в храм само по празници, сочат резултатите от ново проучване.
Или иначе казано, за българина е валидно състоянието "вярващ, но не религиозен".
И това е чудесно.
Има хора, които смятат, че кризата на християнската принадлежност у нас е причината за проблемите ни като общество. Такива хора има и във властта. За, справка, вчера коалиционните партньори на управляващите - "патриотите", поискаха вероучението да бъде върнато в училище. Така сме щели да цъфнем и да вържем, да ликвидираме агресията, безпътицата и бездуховността.
За щастие, досега българският народ успява да удържа подобни глупости далеч от себе си. Защото българинът винаги инстинктивно е знаел кои са истински важните и ценни неща и кои са налагани догми, с които е свикнал, но които не припознава и от които няма нужда.
Време е всички, на които не им е ясно, да разберат в коя държава живеят. Българският народ никога не е бил религиозен. Той винаги е вярвал в свой собствен Бог, сила, енергия, която разбира по свой начин и която уважава по свой начин. Той няма нужда някой поп да му казва как да почита това, в което вярва, и как да го приема. Българите не ходят на църква, защото нямат нужда от доктрина, поставяща им правила, ограничения и наказания. Нямат нужда да ги обявяват за грешни, задето не влизат в храма, не постят, не се женят "пред Бога" или не кръщават децата си. Защото знаят, че не са грешни и че спазват всички "божи заповеди" не защото ги пише в някаква книга, а защото това са универсални човешки ценности, в които са вярвали хората преди 10 000 години и в които вероятно ще вярват и след още 10 000 години.
Българинът не е оцелял благодарение на религията си. Оцелял е в тъмните периоди на историческата си съдба благодарение на вярата си - на онази вяра, която иска да почита както чувства за правилно, без да бъде ограничаван нито от свои, нито от чужди, и която е поставила в центъра си доброто, обичта и свободата. И това няма нищо общо с църквата. Тя е могла да помага, но никога не е била основен двигател на българския дух.
Този дух има нужда от своите корени и от вярата "по свой начин". Българският народ винаги е бил особен и своенравен. Много неща правим наопаки, напук, наобратно на всички останали. И това не ни пречи, защото следваме себе си и знаем, че така е правилно. Дори такава мощна машина като църквата е трябвало да се съобрази с чепатия ни характер и, за да има шанс изобщо да бъде прието, християнството се е принудило да признае и инфилтрира всичките ни "езически" традиции и ритуали, които правят българското православие уникално.
И това е чудесно.
Ето защо резултатите от проучването не трябва да ни изненадват. Народът ни винаги е разбрал, че вярата е нещо лично и се е дистанцирал от религия, която приема, но която не прегръща заради опитите й да сложи рамки на душата му, и от свещеници, много от които са се доказали морално недостойни.
Няма по-верен ход от този да продължим да следваме себе си и ценностите, които сами усещаме за важни, и да научим и децата си на това. Този избор сме направили отдавна и с него можем само да се гордеем.
Автор: Десислава Любомирова
