Не че въпросният мозъчен тръст е блестял някога, но не е необходимо нещо да има възход, за да има падение. Понякога една работа е зле по начало, с времето става по-зле и накрая изглежда завършено зле. Била е, тъй да се каже, последователно зле.
В последните седмици и кризата в Пeрник, извън нейното належащо решаване, започнаха да лъсват интересни схващания в управляващата партия за ролята на опозицията. Според зам.председателят Красимир Велчев това, което става с водата, е преди всичко сценарий срещу ГEРБ. Тоест, то не би станало, ако нямаше опозиция, която да скрои някакъв сценарий и всичко би било наред, ако тя не го скалъпи. Към тази идея за Големия сценарий обикновено се включва и президентът Радев, който, няма да се уморя да цитирам това, защото всеки път ме забавлява - работи като разединител на нацията, а не като обединител, тоест - ето уроци по кратка политология - критиката към ГEРБ разединява хората, а одобрението ги събира.
Накратко: има водна криза и БCП са готови да искат вот на недоверие за това? Опозицията дестабилизира властта. Избира се главен прокурор, който е спорна фигура, невярваща в разделението на властите и "Демократична Бългaрия" излиза на протест срещу него? Явна дестабилизация и то от извънпарламентарната опозиция. Президентът Радев изтъква огромни социални дефицити и ги противопоставя на навиците на щедро цитираната статистика за прогрес? Дестабилизатор, висш саботаж.
Странно какво се очаква да прави опозицията според ГEРБ? Тяхната основна теза може да се резюмира така: 1) управляващата партия се води от националния интерес, 2) опозицията непрекъснато саботира същия национален интерес и 3) в динамиката между градеж и саботаж протичат всички обществени явление. А публиката, смята се на върха, трябва да бъде внимателна, зорко да бди и да следи опитите за тези саботажи и при всяка криза облекчено да въздъхва - а, то не било криза, било саботаж на опозицията. За тази цел съществуват и съответните медии, които бързо да разяснят на същата публика, че тя е жертва на оперативен опозиционен сценарий, а не на реален проблем и реалният проблем е в наличието на този сценарий. Ако това твърде добре не прилича на едни уж отминали времена, в които всяка критика не се обявяваше моментално за "клеветническа кампания", здраве му кажи.
Интересно какво би станало, ако все пак управляващите някога минат в опозиция? Тогава, критикувайки властта, ще чувстват ли неудобство от това, че разединяват нацията? Ще излизат ли на пресконференция, в която тържествено да кажат: вижте, не че нещо, но ние имаме един сценарий срещу управляващата партия и ще ви кажем какъв е той...
Освен това - внимание, тежък обрат - ако например Радев стане премиер, а Борисов президент - Борисов ще се откаже ли от това да го критикува, за да не разедини нацията? Предполагам, че ще се окаже друго - критики ще може, понеже Радев е станал премиер, защото навремето я е разединил нацията и посредством разединението се е докопал до властта, а сега, критикувайки го, ГEРБ ще я обединява обратно. Толкова за ролята на опозицията - единствената пречка пред благосъстоянието.
Автор: Райко Байчев