Хммм... Опитвам се да се сетя с кой филм свързвам Коледа. Вероятно първи избор трябва да е семейната комедия „Сам вкъщи“ на Крис Кълъмбъс. Или пък „Песента на юга“ (която не знам защо ни пуснаха около празниците във втори или трети клас (може и да се бъркам за втория филм, не гарантирам).
За това ще избера нещо нетрадиционно – култовият филм от 1987 г. „Хищникът“ (Predator) с участието на Арнолд Шварценегер. И така – годината трябва да е била 1991 или 1992 и аз и семейството ми вече се бяхме върнали в София, след като баща ми изкара няколко години специализация в едно село край Плевен – Каменец.
За днешните деца и онези, които са родени в среда и края на 80-те – интернет, торентите и всички подобни неща дойдоха доста по-късно. Тогава имаше само и единствено видеотеки, в които можеше да си вземеш под наем (сравнително) актуални заглавия. Които идваха с поне няколко години закъснение, но това е тема на друг разговор.
И така вкъщи се озова хитовата лента с участието на Шварценегер и един друг бъдещ губернатор – Джеси Вентура. Няма смисъл да разказвам фабулата, защото филмът към днешна дата има статут на класика сред своите почитатели.
Само ще отбележа, че това беше първият ми съзнателен допир с доста забавната натура на бившия бодибилдер, идващ от снежна Австрия. И огромния му репертоар от кратки, но запомнящи се реплики, произнесени с широко отворени очи в „Хищника“ като: Get to the choppa и др. Предишните ми допири с Шварци бяха в отделни части и сцени от други негови филми като „Командо“.
Няма смисъл да обяснявам моето вероятно арационално удивление от видяното в „Хишник“. Което продължава да ме държи и до ден днешен. И за това, когато дойде време за коледно-новогодишни празници си представям тъмна стая, видео и копие на първата част на историята за извънземния ловец, който идва да премери сили с Шварци и компания. Идилия.
