В края на миналата работна седмица голямо нещастие сполетя семейството на министъра на транспорта Ивайло Московски. При инцидент с моторна шейна загина 4-годишният син на министъра.
Коментар на редактора
Вече изминаха три пълни денонощия и тече четвърто, откакто инцидентът стана факт, а информацията по случая продължава да е нетипично оскъдна.
Каквото знаем, го знаем реално от петък (2 февруари) вечерта. А то е много малко – че "най-вероятно" неравност по урегулирано трасе за моторни шейни причинила катастрофата и че "много хора са шофирали моторната шейна, а една от шейните е управлявана от министър Московски", по думите на комисар Веселин Георгиев, заместник-директорът на ОДМВР-София.
Разликата спрямо други случаи от нашата родна действителност е фрапираща. Когато се стигне до смърт на дете, прокуратурата веднага почва да общува обстоятелствено с медиите. Сега не се обелва и дума дали има достатъчно данни, че министърът не се е съобразил с определени задължителни правила и е качил малкото си дете на моторна шейна. Не е ясно въобще какво е станало – или поне не е публично ясно!
Случаят е показателен за правото в България – дори когато говорим за трагедия, сполетяла високопоставена фигура, а не за някоя далавера на високо ниво, пак мълчанието преобладава! Със сигурност животът на Московски сега е ад и дори да е виновен за катастрофата, няма правосъдие на Земята, което да му наложи по-голямо наказание от душевното. Но човешкото правосъдие има друга много важна функция – да възпитава всички хора, независимо от положението им в обществото, да се подчиняват на едни и същи правила. Когато това не се случва, е лошо за всички ни. Защото освен функция на наказание, законите имат и функция на превенция – затова се създават, затова и трябва да избираме хора, които имат познанието и мъдростта да ги правят възможно най-добри. И ако имаме страх от законите и уважение към правото, ще живеем по-добре и по-рядко ще плачем с горчиви сълзи.
