Бойко Борисов обяви, че ще запази 50-те лева в пенсиите по време на коронакризата, но включи интересно уточнение - че ако ГЕРБ спечелят изборите през март, същите чутовни 50 лева ще продължат да им бъдат изплащани. Да си знаят и да му мислят за кого ще гласуват. Това бе съобщено в онзи изумителен лайфстрийм, в който карантиниран от коронавируса, той започна директно с атака срещу президента, сякаш това е проблем номер едно на държавата, а не проблем на самия премиер. Който дори сам си създаде, но за това друг път.
Нелепета еуфория с 50-те лева наистина ще продължи. Изглеждаше така сякаш след като нахъса събрали се около него хора от третата възраст да му кажат "Добре е!" за подаянието, премиерът ще спре. Наивно сме предполагали, че може би има поне един разумен човек около него, който да му каже, че това изглежда все по-откачено, но, изглежда, няма. Сега Борисов мина във втората фаза - с тези 50 лева, съвпадащи подозрително с принципната сума за купуване на глас, да си набави и необходимите гласове.
Това далеч не е неоснователно. Защото Борисов добави още едно ключово изречение: че младите не го харесвали, но чувствата били взаимни - и той не ги харесвал. Като се абстрахираме от наглостта на изречението - макар, че ни е особено трудно и то е достатъчно за оставка - не може да се абстрахираме от друг ясен извод. Той е че с течение на времето премиерът просто е започнал да си прави най-долната сметчица - демографската.
Тази демографска сметчица ясно вижда двата милиона пенсионери като най-голям електорален актив и майната им на всички протестиращи, ще си купим третата възраст и толкоз. Постепенно оттегляне на джипката към селата също работи в тази посока; Борисов разделя, владее и пазарува с 50 лева на месец онези, които му трябват. Между другото, надяваме се да помните, че когато обяви исканията си за Велико народно събрание и Нова конституция той с патос заяви как гласът на младите по площадите трябва да бъде чут.
Е, чу се каквото се чу. В новата конституция всъщност пише: "Бе ше дам на пенсиите малко отгоре и това ще е - дано стане". С останалите не се харесвам. Борисов наистина няма никакъв шанс да спечели младите, но по-скандалното е, че това дори не му е необходимо. Старата максима за лошия материал изведнъж се преобърна. Всичко е материал, но има един особено голям и особено евтин. Едните искат бъдеще - това няма да стане, много е сложно. На другите може да се разцъкат едни жалки пари, понеже са в окаяно състояние; това е по-рентабилно, по-резултантно. Скоро очакваме премиерът да се конкурира за Бузлуджа и правилно да прецени как капиталите на носталгията са единствените, които биха му свършили работа. Няма да е първият, който мисли така. Пазете пенсионерите от коронавируса.
От Борисов - още повече.
Автор: Райко Байчев
