България е свикнала да мисли, че "Евровизия" е нагласен конкурс, в който вотът е политика. И в много отношения, с право. Лобитата са факт, съседският вот също.
Има обаче нещо, което трябва да разберем и да престанем да оправдаваме провалите си с гореспоменатите извинения. А то е, че една добра песен има шанс.
Именно това доказа Крисия в събота вечер, когато спечели историческото второ място за България на детската "Евровизия".
(Впрочем, абсолютно незаслужено, тъй като изпълнението й беше достойно за първото място. Спечелилият Винченцо от Италия по всяка вероятност спечели с гласуване от съжаление, че е единственото момче на конкурса.)
През 2007 г. това доказаха и Елица и Стунджи с "Вода", когато завършиха пети на "голямата" "Евровизия".
Колкото и да не им се вярва на някои, "Евровизия" гради имидж, престиж и представи. И затова е хубаво не само да участваме, а и да се представяме добре.
След всяка година, когато удряме греда с поредната неадекватна песен, в която не е вложено нито време, нито мисъл за формата "Евровизия", се оправдаваме, че нямаме шанс, защото гласуването е предварително нагласено и нас просто няма кой да ни подкрепи.
Е, новина за всички. Не е така. Глупостта и мързелът има нужда от такива оправдания. Ясно се вижда, че дори аутсайдери като България имат шанс, ако представят нещо наистина качествено.
Ку ку бенд направиха именно това и в събота се видя, че има как да станат нещата.
Затова нека спрем да мърморим, че не можем да направим нищо на "Евровизия", защото можем. Макар и трудно, можем. Вместо това да започнем да изискваме от организаторите на конкурса у нас и от кандидат-участниците ниво. Защото България има много какво да покаже. И трябва.
Автор: Десислава Любомирова