Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Корупцията ни трябва, за да оцеляваме

23 февруари 2018, 09:39 часа • 6247 прочитания

За трета поредна година България се оказа държавата от Европейския съюз с най-високи нива на корупция. Докладът на организацията Transparency International („Прозрачност без граници“) отново трие сол на всички институционалния "усилия" за борба с това толкова човешко явление, старо като света и необходимо за поддържането на живот от типа "ден за ден" тук на Балканите. Корупцията не е усещане, тя е оцеляване и начин на общуване - без думи, а с конкретни суми.

Коментар на редактора

Когато отидете на лекар, уважаеми читатели, нима не търсите в много от случаите начин я с кутия бонбони, я с домашно вино, я с "вземи сега тия 50-100-1000 лева", за да минете по-напред в прегледа, за да ви излекуват по-бързо, за да отскочите една позиция преди планова операция на някой друг? А? Нещо казахте ли? Случва ни се, тъхомълком - на всеки според възможностите.

Когато искате да запишете малкия в детската градина срещу входа на блока, нима много от нас не отиват "при когото трябва", за да се случат нещата без много шум? А после следва съответното дарение или отблагодаряване по собствено усмотрение.

Когато са на път да ви ударят сериозен акт за поредните 100 км над ограничението, вие не подхождате ли с тренирано хладнокръвие към органа на реда, който ви обяснява междувременно как "сега аз, като ти напиша тая глоба, колко проблеми ще ти създам, а може и по друг начин, нали..."? И се разбирате - без думи, със стиснати ръце.

Почти навсякъде си има тарифа - за вземане на изпити, за настаняване на службица, за произнасяне на Темида във ваша полза, за да е възможно да оцеляваме някак. В противен случай се налага да минете по установения ред, където е тромаво, трудно и се лее пот. Но пък носи удовлетворение - голо удовлетворение, за съжаление.

Тези примери са схематични и набързо хвърлени. Те отразяват част от битовото ни потребление на корупцията. Тъй като с почти всеки можеш да се разбереш на принципа на аверчетата - "ще почерпиш". И забележете - тези корупционни практики не са толкова страшни за националното измерение на държавата, защото те са част от амалгамата ни от ценности и народопсихология, която, както знаем, трудно се мени.

Когато обаче битовите аспекти в уреждането на отношенията ни се прехвърлят на високо ниво и когато лобисти и онези, повярвали, че всичко им е по принцип дадено, започнат да пишат и налагат фундаментите на правовата държава, гледайки през окуляра на офшорните си сметки - тогава сме я загазили. Когато корупцията пише законопроекти, източва публичен ресурс, превръща банки във финансови пирамиди, подготвя заменки, строи в градината на баба ви по морето, катери бетонобъркачките по планината, разбива зелената площ в квартала, кара ни да я дишаме, да я усещаме, впила се в гърба ни като вендуза - ето тогава трябва да се борим с нея, за да оцеляваме.

Но ние смятаме, че както може с два килограма луканка, така става и с два закона. И нямаме оправдания за констатациите на Transparency. Но тъй като те ни пречат на битуването, ще им покажем, да речем, среден пръст.

Толкова! Наздраве и лека нощ!

Автор: Румен Скрински

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес