Увеличаващите се в последно време новини за нови разновидности на коронавируса SARS-CoV-2 – специално британския, южноафриканския и бразилския вариант, определено създават мрачни настроения. Няма как да е иначе, когато опасността от това да боледуваш коронавируса отново и отново расте. Защото вече излизат и такива данни – мутациите в тези варианти, особено бразилския, предполага да говорим за де факто нов коронавирус, срещу който хората нямат имунитет.
МУТИРАЩИЯТ КОРОНАВИРУС - СПОКОЙСТВИЕ ПРЕДИ БУРЯ И ЗА БЪЛГАРИЯ, И ЗА СВЕТА
Разбира се, съждението за нови вируси, които ни разболяват един след друг, тепърва предстои да бъде доказано. Но и сегашните данни дават основание да се гледа в тази посока, трябва да се търсят доказателства и повече яснота. И точно заради това обществата ни са поставени на колене – заради рисковете.
Хората масово не разбират или отказват да разберат, че рискът значи следното – нещо МОЖЕ да стане. Въпросът е колко е вероятно. Колко вероятно беше един вирус да постави цялата ни планета в състояние на локдаун? Колко вероятно е този вирус да мутира така, че да ни тормози още дълго време, докато не открием и приложим адекватни профилактика и лечение за милиарди хора? Сложни въпроси с още по-сложни отговори – а хората не обичат сложното. Много по-лесен е животът в състоянието ти си лошият, аз съм добрият. Лесен, но до време.
Опасността от вируса е реална, само че също толкова реална е опасността от политически машинации, с които имащите сега власт да се възползват да я задържат и да си правят каквото си искат. Не само в България, но мен ме интересува България. И подозренията, че се прави точно това, за да се опази власт, се засилват.
Нека само погледнем – в края на миналата седмица парламентът ни тръгна да приема закон как да гласуват карантинираните. Можело или с подвижна урна, или в специални секции само за карантинирани – ЦИК да си избере! Оставяме значи на няколко души да решат, а не решават тези, които (уж) са избрани при гласуване от целия народ и трябва да го представляват. Ако по толкова важен въпрос се измъкват така от отговорност, тогава как да им вярваш? На ЦИК сега какво им пречи да си нагодят както искат или както им се каже зад кулисите, за да не се стимулира толкова много избирателна активност?
Друг пример кой за какво го е грижа – съждението за най-голямата белодробна болница на Балканите на партия "Възраждане", която сега няма да коментирам каква е и що е - и там има за какво да се внимава, коментирам само примера и темата. Тази болница беше съсипана и тъне в разруха години наред – сега има пандемия, при която точно такава болница ще е много важна за качествено възстановяване на тежко прекарали коронавируса! И какво става – държавата ни хич не мисли да възроди болницата! Защото е трудно, защото трябва да се прави с дългосрочна цел, няма лесни и бързи пари в джобовете и чекмеджетата на нашите. Как тогава да вярваш на управляващите, че ги е грижа за пандемията на първо място и за нашето здраве, а не за тяхното собствено благоденствие?
Ежедневно има такива примери във всички области на сегашното управление. И това няма как да не вбесява. Но по-важното е, че доверието към управляващите е отдавна изгубено. Не е нужно Велико народно въстание, за да е ясно това. Обаче като няма доверие, във времена на криза като сегашните става още по-страшно – няма подкрепа дори за мерки и действия, за които трябва да има и на които трябва да се доверим.
Как ресторантьорите да се доверят и да подкрепят или поне да търпят трудни мерки в борбата с коронавируса, когато обещаната помощ от 24 лева на ден за персонала им се бави? Примери колкото искаш - примери, които събуждат и палят недоволство.
Така че заключението е следното – науката и научните данни за коронавируса ни дават повод за безпокойство и да се готвим за ограничения. Действията на държавата да помага на изпадналите в трудност и постоянните оправдания, когато поредната недомислица или безумен пропуск бъдат извадени наяве, ни дават основание да недоволстваме и да оставяме коронавируса на втори план, да го възприемаме като поредната лъжа на едно управление в пълно падение.
Съответно – пак живеем в парадокс, между две опасности. Защото от коронавируса се умира, умира се обаче и от глад. И сега въпросът е кой страх ще е по-голям на изборите – този от коварната болест или този от нов четиригодишен Борисов хоризонт с нова безкрайна серия от безумия? Двата варианта на страх не тръгват равностойно – защото администрацията, която съществува благодарение на Бойко Борисов, е ясно, че ще отиде да гласува. Останалите, които още не са безнадеждно зависими от него, вече тръгват от равен старт на страховете. Но Борисов е с преднина и има всички инструменти на властта да я увеличи още повече до 4 април.
За финал, да не забравя – Румен Радев като главнокомандващ на ВВС дали така си е правил стратегиите, както реши коя да е датата на парламентарните избори? Или истинската му стратегия ще я видим наесен, на президентските избори – дали ще се окаже танто за кукуригу?
Автор: Ивайло Ачев
