Ще започнем с финала на прочутия роман на Албер Камю:
"И като се вслушваше в тържествуващите викове над градa, Рийо си каза, че това веселие си остава винаги застрашено. Защото той знаеше нещо, което тази опиянена от радост тълпа не знаеше и което беше написано в книгите: знаеше, че чумният бацил никога не умира, никога не изчезва, че може да дреме десетки години в мебелите и бельото, да чака търпеливо в стаите, мазетата, куфарите, носните кърпи и непотребните хартии и че може да дойде ден, когато за нещастие и поука на човечеството чумата отново ще събуди своите плъхове и ще ги изпрати да умрат в някой щастлив град."
Между другото, продажбите на "Чумата" са се покачили многократно, откакто коронавирусът започна да настъпва из Европа - медицински, медийно, икономически, както и като калейдоскоп от различни психологически реакции. От това човек изпитва ако не друго, то поне литературно удовлетворение от наблюдението, че в по-напечени времена по неизбежност се завръщаш при класиците, вместо сърдечно да слушаш телевизионно предаване, в което се пита кои ще са най-хубавите книги за плажа този сезон.
В "Чумата", измежду много други неща и сложни алегории, свързани с абсурда и нацизма, Камю се занимаваше тъкмо с това: как жителите на поставения под карантина алжирски град Оран реагират на заплахата и болестта. Фазите на реакция в голяма степен имат общо с нещо, което виждаме днес: жестоки психологически криволичения, в които има или преувеличения, или подценяване, но много рядко фронтален и разумен сблъсък, такъв, какъвто прави д-р Рийо с епидемията.
Ставащото тук варира през:
1) Опразнени рафтове на магазини. "За всеки случай" да се изкупи всичко, което може да се набута по шкафовете за карантинен зор заман. Опоскани от аптеките антибактериални гелове, препарати, маски, както и находчиви вносители от Последния ден, усвоили принципа "коронавирус година храни". Впрочем твърде интересно е, че не са например празни щайгите с всякакви цитрусови плодове, няма акцент върху повече физическа активност, отказване от цигари и алкохол; страхът от коронавируса въобще не води до най-естествения щит срещу него - подсилване на имунната система. Тя е надценена; по-добре човек да се опакова в маски и да напълни мазето с провизии, защото думите зараза и вирус водят до ниско прелитащи паник атаки и бърникат амигдалата надълбоко.
2) Твърде интересно поведение от определените за политически-медицински надзор лица. В това отношение проф. Тодор Кантарджиев е най-любопитен: на гениалния въпрос, зададен в "Панорама" за това "по-издръжливи ли са българите на подобна зараза" (...предполагам се очаква нещо като "Господ е българин", но в здравен вариант), професорът даде следния контактен отговор: Че "на Балканите имаме железни гени, понеже много народи са се смесвали тук". Щеше да звучи съвсем юначно, ако само преди дни не бе излязло изследване на СЗО, че сме първи по смъртност в световен мащаб. Тъй че, надявайте се на железни гени, иначе лошо - я проверете как са се кръстосвали всички от прадядо назад, за да видим дали се е натрупало достатъчно биологично разнообразие, което да ви дари със здрав и бодър организъм. Генофонд срещу коронавирус. Булгарът не мре.
3) Всъщност има и много сериозен статистически проблем. Медиите и вземането на политически решения са невъзможни без убедително натрупване на цифри. Но немалко анализатори вече посочват основния математически пропуск с коронавируса. Той идва от зловещата статистика за около 3% смъртност - при около 85 000 болни 3000 починали. Тази статистика обаче спокойно може да се окаже невярна - тъй като никой не може да измери реалния брой хора, които са били изложени на атака от коронавируса. Това невъзможно за проследяване статистическо инфектиране, твърдят анализатори, означава, че има голяма вероятност вирусът да е заразил много повече хора, в пъти повече. Но ако те са примерно половин милион това означава и че смъртността е далеч от мрачните 3% и в най-лошия случай може би малко по-висока от сезонния грип. Разбира се, това не се знае; но именно обстоятелството, че няма как да се знае задава въпрос върху шумно цитираните статистики.
Затова и чумата/коронавирусът са много по-сложни в комплекта си, който включва медицина/власт/медии/психология - това са неща, които си струват не само лечение; заслужават и разказ. В този разказ има полифония от реакции - ако не спадате към изброените три, значи се радвате на добър персонаж.
Автор: Райко Байчев
