С обявената от Путин "частична мобилизация" и отправените от него заплахи към света нещата у нас рязко се промениха. На практика се образува една твърде сериозна нова разделителна линия, по която ще продължи предизборната кампания - отношението към войната.
Всеки нормален човек се бои за живота си. Особено когато са налице открито отправени заплахи от лидера на водеща ядрена сила. Няма как да се вълнуваш толкова от локалните нашенски далавери, колкото и обществен ресурс да са ни отнели. Впрочем, размерът на тази щета може да се окаже почти като да сме пострадали от война, но това тепърва може да се изчислява, ако на власт дойде някой честен.
Хората като че ли съвсем се изплашиха и дори напоследък не се карат толкова в социалните мрежи. Заплахата от война прати на заден план изчисленията за евентуални коалиции, напъните за връщане във властта на пребивавалите в нея три мандата, както и собствените ни изисквания къв политиците. От тях май остана само едно - да останем живи, да не ни засегне пряко войната, да станем част от онази световна общност, която иска и може би все още може да спре безумието.
Вероятно не само у нас Путин рязко повлия на политическите процеси. Но това повлияване изобщо не е в негова полза. Нито пък е в полза на политическите сили, които му симпатизират. Просто защото това е против здравия разум, против елементарната геополитическа грамотност. Едва ли някой българин би останал русофил след забраняването на българския език в окупираните територии. Едва ли обикновените хора ще приемат позитивно идеята за "референдуми" с цел анексирането на тези територии.
За някого са територии. Но за други са родно село, роден град, роден дом и бащина земя. Да ти ги отнемат и да станат част от друга държава, която просто е нахлула в твоята, е абсолютно неприемливо за който и да било европеец. По други континенти може и да е търпима подобна агресия, но не и в Европа. А българите сме европейци повече от 13 века. Няма как да ни харесва подобна политика.
И ако у нас допреди дни имаше някакви петнайсетина процента подкрепящи Путин на всяка цена, към днешна дата този процент е почти пренебрежим. Няма нормален човек, който да приеме в 21 век да ходи да избива хората в съседна държава. И руснаците недвусмислено го показаха, вдигайки се на бунтове и напускайки масово Русия. Е, нашите путинофили ще имат ли лице да се пишат по-руснаци от руснаците?
Ситуацията е променена в този аспект и това е добре - едва ли проруските здрави сили, маскирани като православни, славянски и най-вече газопроводни обединители, могат да се надяват на обществена подкрепа. И обратното - ситуацията дойде като дюшеш на онези политически сили, които от половин година настояват да подкрепяме Украйна и да пращаме открито оръжие там.
Изместването на общественото внимание от вътрешните към външните заплахи обаче има и някои негативи. Увлечени в анти-Путин реторика, смразени от страх пред идващата тежка зима, може да се озовем с нагласи, по-склонни към компромиси от когато и да било. Това означава, че народът би одобрил всеки ляво-десен съюз, стига той да носи някаква надежда за стабилност. Може би компромисът няма да е никак малък, защото за когото и да гласува човек, в крайна сметка ще получи едно твърде шарено управление "в името на стабилността".
В последната седмица от предизборната кампания очаквахме компромати, а някои от тях дори вече лекичко стърчат иззад билбордовете и леещите се от телевизорите клишета. Компроматите обаче може и да не бъдат вкарани в употреба при това раздаване, а да почакат за следващото. Просто защото сега едва ли ще имат голям ефект. Хората са втренчени във войната, а когато не са, варят лютеница и правят компоти.
Затова в края на тази кампания ще е добре съвсем ясно да се отграничи читавото от слугинското. Да се изоставят пропагандните клишета и да се заговори на нормален човешки език. Който иска да управлява, да каже какво правим в тази ситуация. Обещанията за предишната просто вече не важат.
Автор: Стефан Стефанов
