Бърз поглед над европейските националистически формации и лидери показва, че нашите нямат нищо общо с тях. Покойният професор Николай Генчев, радетел на националната кауза и на идеята за Европа на нациите, би се обърнал в гроба, ако знаеше кой днес у нас се изявява като националист и по какъв начин изкористява това понятие.
Каузите и идеите едва ли имат нещо общо с личности като Марешки, Симеонов, Сидеров. Тяхното присъствие в българската политика обогати най-вече тях самите, а на национализма като цяло беше прибавена една карикатурна окраска, която няма как да се отмие скоро.
Последните събития с Боян Расате още веднъж показаха, че определящите се като националисти се прославят предимно с поразии. Самият Расате отрича да е сред нахлулите и потрошили ЛГБТИ клуб, но очевидци твърдят обратното. Едва ли тези хора си измислят и едва ли някаква група младежи, водена само от омразата си към различните, би осъществила такъв погром без предварителна подготовка и без водач.
Подобни събития засилват подозрението, че с национализма се закичват предимно хора, неумеещи да сдържат буйството си. Помним проявите на някои доскоро ангажирани с политиката "патриоти", които стигаха до полицейска намеса и в крайна сметка се превърнаха в политическа трагикомедия. В нещо такова те превърнаха и идеологията, към която се пришиха.
Учените у нас могат още десетилетия да спорят дали национализмът е политическа изява на патриотизма или е нещо равно на фашизъм. Терминологията няма значение, когато делата са толкова безумни. Поради тях хората свързват национализма с омраза, а не с нещо градивно. Проявите на омраза на база раса, етнос, религия или сексуална ориентация не се толерират в никоя нормална страна. Обратното, приемат се като укорими и дори наказуеми.
У нас се определят като прояви на фашизъм. Но нека да не прескачаме половин век и да не забравяме, че ЛГБТИ хората, както и ромите, бяха подлагани на тормоз и от комунистите - лагерът в Белене е достатъчен пример.
Всъщност кой има интерес от това патриотизмът у нас да стане за подигравка?
На никой американец и през ум не му минава да е друго, освен патриот. В Русия да служиш на родината е въпрос на чест. Вижте и британците, и французите - фанатични фенове на страните си. За Италия и за Гърция изобщо няма база за сравнение какви патриоти са те и какви сме ние. Нашата национална идея става все по-нефелна и единственият признак на живот, който дава, е отстояването на историческата истина по отношение на Македония.
Препитаващите се с национализъм омаскариха тази дума до степен, която за всички външни врагове, взети вкупом, би била мечта.
И стигаме до въпроса: На кого служат всъщност тези лица? Със скандалните си прояви не обслужват ли най-вече онези кръгове, които имат полза от това България да е без собствена национална кауза и без национална имунна система?
Та въпросът изобщо не опира само до хомофобията - нея я има навсякъде. Проблемът е най-вече в това, че с действията и с бездействията си пишман-патриотите стават за подигравка. Не че и чужбинските не стават понякога, но при нашите се превръща във водеща черта. Затова, дори в редките случаи, в които защитават сериозни и правилни тези, не звучат нито убедително, нито поне приемливо за обществото. За съжаление.
Според някои експерти в Европа от десетилетия е в ход политика на размиване на националното и това е устойчива тенденция. Според други националистическите влияния се засилват. Но може би неслучайно опитът за европейско обединение на националистите - Европейски национален фронт, съществува само няколко години и беше разпуснат. Разпуснати са и част от членуващите в него формации. Да не говорим, че в Европа обичайното позициониране на националистите е в крайно десния сектор. И кой от нашите е десен?
На българските политици като цяло много им липсва автентичност - и вляво, и вдясно може да се спори дали са точно такива, за каквито се представят. Истински центризъм пък изобщо си нямаме, ако не броим централно фиксираното в ролята на балансьор ДПС, което никоя формация не успя да изтласка от тази заветна позиция. И докато това е така, за българския патриотизъм ще виждаме само лоши новини, карикатури и комикси.
Автор: Евелина Гечева
