Срамният инцидент в Несебър, при който 21-годишен бабаит първо опита да прегази слепи туристи, а след това удари зверски водачката им, е показателен за всички участващи страни.
Показателен е за младите нахакани "мъже", синове на заможни родители, купуващи им "Мрцедеси", гонещи журналистите и отказващи да поднесат извинение за своя провал да направят от детето си нормален човек, а не агресор, насилник и нагъл комплексар.
Показателен е и за работата на българските правораздавателни органи, задействали се чак след като видеото излезе по медиите.
И е показателен за всички нас - обикновените хора, които постоянно ставаме свидетели на подобни неща, но тъй като се чувстваме прекалено комфортно в малодушието си, не реагираме.
Изгледайте още веднъж видеото. Вижте дали някой от десетките минувачи на оживената улица реагира по някакъв начин. Дали търси сметка на агресора или изразява недвусмислено неодобрението си.
Не.
Нито един човек в този ден и в този час не се оказва достатъчно смел, за да направи нещо различно от това просто да стои, да гледа и да цъка с език.
Всъщност, това не е съвсем така. След като 21-годишният Тодор в пристъп на ярост, че цялото море от хора не се е отдръпнало мигновено, за да пропусне "Мерцедеса" му, удря жената, той за момент забравя за драгоценната си кола и тя тръгва сама, блъскайки се в дърво. В този момент всички стоящи като заковани минувачи започват бурно да ръкопляскат. Аплодират вселенската справедливост. Аплодират това, че Господ се е намесил и е поставил насилника на мастото му. Аплодират силата свише, която възстановява баланса и справедливостта. Аплодират това, че "всичко се връща" без да се налага ние да правим каквото и да било.
Българинът отдавна е свикнал така - да не рискува, а просто да се надява на помощ отгоре. Той не може да аплодира себе си за проявена смелост. Може само да аплодира Господ, че е въздал справедливост.
Народ обаче, който се надява само на Господ, е обречен.
Автор: Десислава Любомирова
