Президентските избори в България не поднесоха изненада и очаквано Румен Радев отново беше избран за държавен глава. Интересното е, че самата надпревара не породи толкова полемики в публичното пространство, колкото темата за Крим, засегната в дебата между двамата кандидати.
Радев каза, че Крим в момента е руски и възбуди вълна от загриженост. Очаквано се притесниха от Киев и американското посолство, а от руското със задоволство поканиха Радев в Крим. Но най-загрижени се оказа разни родни журналисти, че бил разпален дипломатически скандал. Целта беше именно това. Има един хубав български израз, който се използва за измислен скандал, а именно "буря в чаша вода".
Повдигането на темата Крим в кандидат-президентски дебат България е меко казано странно. Представете си сега кандидати за президент на Украйна да спорят ожесточено дали Македония е с български корени и трябва ли да промени написаното учебниците си и да спре да краде българска история, за да бъде приета в ЕС. Изглежда абсурдно, нали? Истината е, че принадлежността на Крим не е тема на разговор, която трябва да обсъждат кандидат-президентите на България.
Хубаво е да се зададат и още няколко въпроса. Защо в този дебат не беше повдигната темата какви референдуми биха инициирали двамата претенденти? Дали биха сезирали Конституционния съд за определени здравни реформи, свързани с ограничаване на основни човешки права?
Вместо да се обсъдят тези въпроси, които пряко засягат правомощията на българския президент, отново се търси провокация. Защо Герджиков не попита Радев конкретно за упражнено или не вето по даден важен въпрос? Това е проява на особен тип манталитет. Готови сме да се скараме с други държави, унизително да привикват посланиците ни, да дадем възможност на "дълбоко загрижени" презокеански наставници да напомнят кой командва тук и на разни европейски чиновници-говорители от хрантутен тип да си припомнят декретите, маскирани като становища. Само и само да извлечем някаква жалка краткосрочна политическа полза.
Има един стар български лаф, че на нас не ни трябват дяволи да ни пазят в Ада. Ние българите сами се дърпаме надолу в казана един-друг. За съжаление това е чистата истина. И докато се изживяваме като геополитически съдници, чупим поредни антирекорди по изборна активност. Вече май е по-резонно да я наричаме изборна пасивност. Което изглежда нормално на фона на демографската катастрофа и тоталната душевна алиенация и апатия, която е превзела нашето общество.
На следващите ни кандидат-президентски дебати може пък се обсъди принадлежността на Косово? Ама това пък май беше забранена тема. Както и турската окупация в Северна Сирия и тази на Израел на Голанските възвишения. Интересно защо не се обсъжда и геноцидът, който Саудитска Арабия извършва в Йемен? Нещо ми липсва загриженост от страна на американското посолство и европейските чиновници по темата. Ама сигурно само така ми се струва. Те за върховенство на закона и правото се борят хората. Който казва друго е руски трол. А нека напомним, че който пие водка е агент на Путин!
Автор: Тодор Беленски
