Не е работа на държавните университети да изучават потребностите на бизнеса. Това заяви преди седмица проф. Людмил Георгиев, преподавател в НБУ, в сутрешния блок на бтв.
Разбира се, той уточни, че говори от свое име, но докато в образователната ни система има хора с подобни разбирания, тя ще отваря все по-голяма пропаст между себе си и реалната действаща икономика в страната.
Новите проучвания показват, че 70% от бизнеса не са доволни от нивото на квалификация на кадрите, излизащи от образователната ни система. Това е ужасяващо звучен шамар по висшето образование, което е крайно време да излезе от дълбоката си летаргия и да осъзнае, че с праисторическите методи, които прилага в много специалности, по-скоро вреди, отколкото помага за икономическото развитие на държавата.
От поне десетилетие университетите ни са снижили летвата дотолкова, че всеки желаещ става студент и всеки желаещ става висшист. Така имаме кандидат-журналисти, които макар да са завършили българска филология например, са зловещо неграмотни. Или кандидат-програмисти, които макар да са имат диплома по математика и информатика, са учили само 2 семестъра програмен език.
Това са пропилени ресурси - пари, хвърлени на вятъра, изгубено време и много изхабени нерви. Неслучайно се забавляваме с репликата полуистина - полувиц "Като знам как станах инженер, ме е страх да отида на лекар". Първоначално е смешно, но после става страшно.
Защото неадекватното ни и нереформирано висше образование все повече се превръща в реална опасност. Половината предмети от всяка втора специалност са ненужни, неефективни и остарели. В същото време не се учат нови, актуални и практически приложими неща. А качеството дори няма нужда от коментар. Изкуствено раздутата бройка на университетите у нас и изкуствено раздутата бройка на специалностите води до приемането на "куцо, кьораво и сакато", защото държавната система за финансиране в момента работи по този начин. За мнозина може да е тъжно, но някои специалности днес са по-важни, по-нужни и по-търсени от други. И здравият разум сочи, че те имат нужда от стимулиране.
Ако управляващите, които и да са те, не предприемат мерки по въпроса с некачественото и неадекватно висше образование, и без това изнемогващата ни икономика съвсем ще даде на късо. И тогава всички ще ни е страх да идем на лекар.
Автор: Десислава Любомирова