Със заветните промени в Конституцията, с които можем да оправдаем дори глобалното затопляне, се реши един отколешен проблем - да имат ли депутатите прекъсване в доходите или да нямат.
Съвсем справедливо и съвсем на ползу роду беше решено, разбира се, да нямат такова прекъсване.
Не стига това, ами се бяха изхитрили и двойни надници да си пишат първите десетина дни от следващия парламент, но бяха хванати по бели гащи и освен че им се наложи да се обясняват, трябваше и лееекинко да си променят правилника: “В грешка сте”: Атанасов обясни, че няма да има двойни депутатски заплати (ВИДЕО)
Нашите законодатели, господ здраве да им дава, се канят да се трудоустроят в Партийния дом доживот. Нещо като инфинити парламент. Защо ли? Защото си измислиха съвсем легален начин - старият парламент заседава и по време на предизборната кампания, и веднага след изборите, тоест - докато се конституира новият. И след това, докогато изтрае. После колелото се завърта отново, без да е спирало.
Подобно чудо дали има и в Северна Корея, се питаме ние. Вместо да се загрижат за народеца си, който стремително обеднява, а и намалява, управниците заработиха като нонстоп клекшоп. Хем денонощно, хем целогодишно.
Ако поне малко ги беше грижа за хазната, можеше да приемат съвсем други промени.
Например, да заседават на сесии. Практика, добре позната в целия свят. Практика, която при добра организация би била напълно достатъчна, за да удовлетвори потребността на страната от закони. И не на последно място - те биха били значително по-качествени. Защото, отворете който и да е закон и ще се уверите - поправките в него са толкова много, че и юристите се затрудняват с тази материя.
Още: Конституционните капани за служебно правителство: Обяснение
А защо са много? Защото текстовете са некачествени. Какъв тогава е смисълът Народното събрание да бълва закон след закон, а после да ги променя текст след текст? Смисълът е добре видим и е само един - заветната депутатска заплата да тече, а с нея - и силата, произтичаща от съединението на меркантилни с алчни и на некадърни с подкупни.
Иначе как да си обясним и течащата вече предизборна кампания - нито е обявена дата, нито е законно преди официални старт да се правят предизборни внушения. От пленарна зала!
Ако имахме работещо гражданско общество, то отдавна трябваше да поиска сметка от политиците за това, че от трибуната на Народното събрание, с платено от данъкоплатците време, си правят пропагандата.
Ако имахме, но нямаме.
Още: Извинете се, помолете се и ще имаме премиер. На бял кон!
Вече толкова сме свикнали с безобразията на политиците, че ги приемаме като даденост. А те това и чакат.
Ето по тази причина ще си слушаме до откат неспирни брътвежи в ефир, наподобяващи политическо говорене. Затова и ще сме бедни - парите ни отиват незнайно къде или по-скоро знаем къде, но не реагираме.
Разсипията можеше да има някакво оправдание, ако поне работа имаше свършена. Ако някой нещо иска да променя в многострадалното ни Отечество, оттам трябва да започне - да намали този абсолютно неоправдан огромен разхоз. За целта обаче самият той не трябва да прилича на нищо от това, което имаме като депутат, политик и управник. Да е честен и да заслужава доверието ни.
В денонощната политическа въртележка обаче такава една фигура няма как да се появи. Пък и защо да се появява? Вече свикнахме с почти перманентното служебно правителство, колко му е да свикнем и с перманентен, също толкова служебен парламент?
Още: Дзен или изкуството да изслушваш главни прокурори
Автор: Стефан Стефанов
