Подготовката на сценарии в партийните централи за сглобки след 27 октомври вече е в ход. Но от три години играта на политическата сцена е ситуационна – краткосрочни и средносрочни планове, но на никой не му излиза сметката до край. Няма изгледи и сега да стане. Въпреки това Бойко Борисов и Делян Пеевски продължават да водят с няколко точки пред останалите. Запазиха и дори засилиха хватката си над изпълнителната власт, а техните опоненти са дискредитирани в очите на собствените си избиратели. Но най-важното им постижение дотук е, че съумяха чрез своите проксита в редиците на останалите партии, да омаломощят устрема на протестите.
Война на изтощение
Един от основните стълбове на стратегията на статуквото е да покаже, че моралните критерии на нововъзникналите политически сили са разтегливи колкото тези на ГЕРБ и ДПС. Те успяха да вкарат в тинята на българската политика почти всеки, който бе издигнал лозунга за борба срещу превзетата държава. Крайният резултат е, че всички се плацикат или са опръскани от тинестата кал. В тази война единственият инструмент на гражданите е бюлетината, която те отказват да пуснат в урните. Правят го с надеждата, че този сигнал ще бъде разчетен от политиците. Това обаче не се случва вече няколко избора, защото целта е обществото да се примири с реалността. Само че динамиката на процесите е толкова голяма, че непрекъснато възникват нови и нови положения за отиграване. Така и Борисов и Пеевски постигат временни неустойчиви победи, които им осигуряват време да се прегрупират и подготвят за следващия рунд.
Още: Николай Василев: Виждам правителство между ГЕРБ, ПП-ДБ и ИТН
Възможно ли е редовно правителство след 7-те избори?
Математически правителство е възможно с участието на ПП-ДБ или ГЕРБ-СДС. Ако една от тези две формации не участва, то няма как да се сформира управленско мнозинство. ПП-ДБ поставиха две условия за участие в кабинет: няма да подкрепят първия мандат и без Пеевски в управлението. Но доколко са преодолими тези две условия?
Първият видим вариант, за който вече се бабува, е коалиция между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ИТН и/или групата на ДПС Пеевски за опазване на евроатлантическия път на България. Мотивът за нея е възпиране на "Възраждане", ако се окажат втора сила. Подобен сценарий вече се използва в няколко европейски държави. Успешен пример е Франция, където либералите на Макрон се обединиха с крайната левица за да възпрат устрема на крайната десница начело с Марин Льо Пен. Австрия е наред след победата на крайната десница на парламентарните избори миналата седмица. Такава хипотеза е много удобна за всички заподозрени пред собствените им избиратели. Но това е твърде лесно и елементарно, а говоренето за него още сега по-скоро ще има обратен ефект. След три години надлъгване, избирателите станаха по-чувствителни – нещо, което политическият ни елит отказва да прозре.
Определящ за други варианти е Делян Пеевски и доколко той ще се примири с опцията отново да участва във властта, но през задния вход. Той тръгна срещу Ахмед Доган, разцепи ДПС и бе принуден да изкара на показ цялото си влияние в служебното правителство, други партии, съда и прокуратурата, само и само за да влезе във властта от парадния ѝ вход. Затова е и малко вероятно да се примири и отново да се скрие зад завесата.
Още: Преврат с пешката: Ролята на Калин Стоянов*
Без участието на Пеевски възможностите за съставяне на правителство значително се увеличават, но това пък зависи доколко Бойко Борисов би могъл да не се съобразява с лидера на "Ново начало". Друг важен въпрос е дали и в каква степен Пеевски ще притисне своите проксита в другите партии. Предвид стила му може да се очаква, че ако е твърдо решен да се състави правителство с негово официално участие, то тогава ще използва цялото си влияние над останалите. Съвсем не е изключено напрежение или разцепление в други партии и коалиции. Все пак тази предизборна кампания минава под знака кой е и кой не е човек на Пеевски. Нещо повече ръководството на всяка партия, която се съгласи да участва в правителство с ГЕРБ-СДС и ДПС на Пеевски, независимо от мотивите и доводите е наясно, че след този парламент ще бъде изхвърлено от политическата сцена. Предстои да разберем колко политици са готови да пожертват кариерата си.
В този контекст малко вероятна е и коалиция на принципа "Анти Пеевски". Въпреки че подобна коалиция би събрала комфортно мнозинство, тя е почти е невъзможна поради няколко причини като например:
- идеологическите различия между ПП-ДБ и Възраждане
- неприязънта между ИТН и ПП-ДБ заради решението на Слави Трифонов да свали правителството на четворната коалиция начело с Кирил Петков;
- кампанията на ИТН срещу ПП, която водят от две години
Идеята за правителство без Пеевски беше лансирана последната година от Костадин Костадинов. Това е единствената партия, която порасна и не понесе сериозни щети от спиралата от избори. Евентуалното създаване на кабинет на тази основа на практика е признание за "Възраждане". Такъв подарък ПП-ДБ, БСП и ИТН не са готови да поднесат.
Още: Конфликтът в ДПС дава възможност за различни сглобки след изборите: Прогноза на журналист
Ефектът от сблъсъка Пеевски-Доган
Двете крила на ДПС се очертава да влязат в парламента. И ще е много важно от къде идват гласовете за Пеевски дори и той да изпревари Доган. Резултатът от тези избори ще покаже нещо много важно: Дали Пеевски е успял да респектира и пречупи българските турци или силовите му действия са произвели обратен ефект и са мобилизирали повече гласове за фракцията на Доган. Ако все пак Сокола успее да мобилизира 200 000 гласа, това ще е стабилна основа за бъдещите му действия за възстановяване на позициите в структурите на партията. Вероятно Пеевски се е прицелил в доста над тази бройка. Поне 250 000, което не е невъзможно при сегашните обстоятелства.
Неочакваната спойка за многопартиен кабинет
Когато ГЕРБ и ДПС решиха да развалят сглобката преди няколко месеца, едва ли са си представяли, че тяхното спасение може да дойде от Близкия изток. Но сега такъв изход съвсем не е невъзможен. Разширяването на конфликта и въвличането на други държави в него приближи света до ръба на регионална война. Не е изключено тази война да надхвърли пределите на региона. Потенциалните предизвикателства и заплахи произтичащи от такъв развой в Близкия изток, могат да катализират в обществото съгласие за едно многопартийно правителство пакетирано като "Кабинет на националното спасение" или нещо подобно. Това е мотив, който поне пет партии в следващия парламент биха прегърнали за да участват във властта с надеждата, че електоратът ще им прости.
Още: Ивайло Мирчев: Пеевски искаше да си разделим регулаторите - по 33% за всяка формация
Стабилен кабинет?
Нито една формула за кабинет няма да гарантира стабилно правителство, защото правенето на политика базирана на краткосрочни действия не дава основа за дългосрочна стабилност. Дори и войната не е в състояние да накара политическата ни класа да действа адекватно на предизвикателствата. Двете редовни български правителства за последните три години паднаха в критични моменти. Правителството на Кирил Петков се сгромоляса в разгара на войната на Русия в Украйна, а сглобката се счупи в навечерието на съставянето на новата ЕК и преди да се усвоят средствата от плана за възстановяване.
Още: Кирил Петков категоричен: Втора сглобка няма да има
Автор: Диана Хусеин. Специалист по публични комуникации и международен анализатор
* Заглавието е на редакцията
