Възможно ли е 47-ото Народно събрание да бъде доста по-различно от тези, които сме виждали досега? Дали няма да се окаже отново сапунен мехур надеждата, с която гласувахме? И дали желанието за промяна е подплатено с възможности? Ей такива мисли вълнуват повечето хора у нас, които не са част от предишното статукво.
Въпросът на въпросите обаче съвсем не е кой ще стане председател на Народното събрание. Макар по Конституция той да е първият човек в държавата, на практика има доста слаба власт, засягаща предимно работата на самото Народно събрание. Така че е безсмислено да насочваме вниманието си в тази посока. По-интересният въпрос е свързан с новото мнозинство, защото, както вече отбелязаха някои наблюдатели, новите депутати тепърва ще разкриват какви са и за какво се борят.
Помним доминирания от царски юпита парламент, който избра за пръв свой приоритет Закона за хазарта, приет с удивителна бързина и стабилно мнозинство.
Помним и появата на банкянския аристократ, който натика журналистите да влизат през входа за доставки на храна.
Помним и други, още по-стари представители на родната депутация, които си позволяваха какво ли не - системни отсъствия от пленарни заседания, невъзпитано поведение, обидни реплики (чии ли дебели задни части ще са във фокуса този път?).
Помним, разбира се и шоуто с "патриотична" окраска и с ръка на сърцето ще трябва да си признаем, че Павката Шопов ще ни липсва.
Сега сериозно.
Новите народни представители би следвало да прекрачат прага на парламента или след PCR тест, или със зелен сертификат. И така да е постоянно за времето, в което ограничителните мерки важат за целокупното население - от дечица до старци. Или да си намерят начин да заседават онлайн, след като учениците трябва да учат Менделеевата таблица по този начин.
Тоест, това, което изискват от хората, би трябвало първо към себе си да приложат.
В самото начало на новото Народно събрание е много важно да се откроят същите приоритети, които бяха очертани при преговорите, за да няма разминаване. Макар и излъчвани онлайн и маркирани по пунктове, тези основни политики изглежда все още не са финално договорени и може би затова не са достъпни за обществото.
Тези прекрасни намерения, изговорени преди свикването на парламента, е добре да се виждат разписани някъде, както и бъдещото коалиционно споразумение, когато бъде изготвено. Иначе цялата широко прокламирана прозрачност отива зад кулисите.
Говорейки за коалиция, някак неусетно ни се измества вниманието към количествено съотношение, брой министри от тази и тази партия, кой кое министерство взема и прочие. Все неща, за които уж искахме да са на втори план, а на първи да са политиките, които могат да се видят само в законодателните приоритети.
На преговорите бяха посочени достатъчен брой закони, подлежащи или на преправяне, или на чисто ново написване. Тези важни закони следва да се подредят в нещо като законодателен дневен ред с разписани срокове и комисиите да започнат работа по тях веднага щом бъдат сформирани.Последното е особено важно, защото досегашните депутати, като изключим воденото от покойния Благовест Сендов Народно събрание, почти не отчитаха какво са свършили. Напротив, едни и същи закони и закончета ремонтираха до безкрайност, за да си заработват огромните заплати и да бъдат параван на крадливата изпълнителна власт.
Сегашните, ако искат да са Промяна, трябва да се отчитат достатъчно често, достатъчно ясно и членоразделно, така че и бай Пешо да разбере какво точно е свършено и как го засяга.
Наред със спазването на сроковете, за които се договорят, депутатите трябва да спазват и някакви стандарти за качество на произвежданите закони. И завинаги да остане в миналото практиката огромна част от законодателството да е всъщност преправяне на закони, някои от които - току-що приети.
Бързо, смело и сръчно трябва да се приеме, например, законът за държавния бюджет. По него има почти пълна яснота, поне ако съдим по преговорите. Затова пък набелязаните за ново написване закони няма как да станат готови за ден-два. Това означава, че и депутатите, и техните експерти, трябва да работят наистина всеотдайно, за да има адекватен отговор на възложените им надежди.
Оттам насетне мнозинството на промяната има важната роля да не допусне проваляне на дисциплината. 59 депутати има ГЕРБ и 34 - ДПС, общо 93. "Възраждане" има 13, които вероятно също ще бъдат опозиция, колкото и странно да звучи подреждането на тази партия до споменатите две.Дотук имаме 106, а до 240 остават 134. Не са толкова много за мнозинство, от което се очакват генерални промени. Виждали сме толкова отлюспвания и нароявания на нови групи, виждали сме влезли с партия депутати да стават независими...
Дано нищо такова да не се случва, защото хората с пачките и кюлчетата винаги могат да ги използват. За съжаление, в днешно време почти няма неподатливи на сребролюбието хора.
Веднага след конституирането си новият парламент ще приеме и нов правилник. Би било почтено в него да се запишат по-сериозни санкции за неявяване на работа, а защо не и за несвършена или пък зле свършена работа. Защото, какво имаме досега - работят ли, работят по някакви закони, постоянно ги ремонтират, постоянно лапат парите ни. Като дойде майстор у дома и не си свърши работата, не му плащаме втори път за същия ремонт, нали? А на депутатите плащаме! И вече 30 години никой не забелязва този теч на народна пара.
Като стана дума за пари, добре би било да знаем какво планират новите депутати за редуциране на харчовете на парламента. Заплатите далеч не са целият разход. Нека да имат високи заплати, но да работят за добруването на хората, а не само за собственото си облагодетелстване.
Депутатите обаче следва сами да решат дали размерът на техните възнаграждения е част от Промяната. И ако е - хубаво да прецизират доходите си. Защото за всички нас, извън тези 240 човека, парламентът в сегашния си постоянно действащ вид, а не на сесии, е огромен разход. Както и цялата раздута до безобразие администрация, но това е друга тема.
Финансовата страна на Промяната включва и истинска, а не бутафорна ревизия на откраднатото. Знаем, че то е твърде много. Но също така знаем, че ако наистина сме избрали млади, умни и независими хора за депутати, те ще намерят пътищата и инструментите, с които да спрат разграбването и да приложат закона с цялата му тежест.
Новият парламент трябва да върне и ролята на парламентарния контрол. Към момента този инструмент е най-важният отличителен белег на парламентарната демокрация. И точно защото не е работил както трябва, министри са оставали безнаказани. Участвали са проформа, давали са някакви мъгляви отговори дори на съвсем конкретни депутатски въпроси. Да не говорим, че залата си стои празна в ден петък вече поне 6-7 Народни събрания.
Народното представителство е призвано да задава дневния ред на изпълнителната власт, а не обратното. Отдавна мина времето, в което будни умове определяха като порочна практиката Министерският съвет да спуска закони в парламента, който безропотно да ги гласува. Постепенно си свикнахме с това. А то е възможно най-добрата храна за корупция, лобизъм и нерегламентирани парични потоци отгоре надолу. Да, така беше, когато цялата власт беше концентрирана в шепа хора, стиснати в една-единствена друга шепа. Да се надяваме, че това е вече история.
Бъдещите законодатели, предвид преобладаващо младите сред тях, трябва да обърнат нещата така, че законът наистина да е над кюлчетата и пачките. Дали ще успеят - по законите ще познаем.
Автор: Евелина Гечева
