Запознаването на читателя с подобни работи едва ли ще благоприятства както него, така и самите медии. В същото време ако той не бъде запознат, рискува да пропусне твърде потискащото обстоятелство, че всъщност негови страстни идеи и геополитически ориентации далеч не вълнуват медиите, които му поднасят новини относно тях, но се налага да го правят, за да го превърнат в ракета трафиконосител, носещ "брой импресии", разярено коментиращ и прекарващ десетки часове в спорове тип.
Ето кратък пример, който е огледален на много други - позицията на МВнР към Русия и скандалът дали Съветската армия е донесла освобождение от нацизма или е наложила репресии; доколко едното е свързано с другото, нацизмът или комунизмът са по-голямото зло, каква трябва да е геополитическата ни ориентация към Русия и Европа, Ден на Победата ли да се празнува или Ден на Европа, да се бутат ли паметници или да се ограждат със скейтъри, на тях да има цветя или да се пикае, или да има цветя, но върху тях и да се пикае от време на време. И да имам мнение по тези въпроси, ще си го спестя - голяма работа, всеки има мнение по тях.
Онова, което не трябва да се спестява обаче е друго. Очевидно е, че са инсталирани медии, които се развиват с финансиране от други държави, преки играчи на арената на горния конфликт; тези медии се знаят добре, по принцип работят професионално, но понякога страдат от интересни когнитивни дисонанси: да кажем в прозападните може да видиш възхвала на пазарната икономика, когато те никога не са се издържали по правилата на пазарната икономика, а в проруските пък да попаднеш на смайващи носталгични пориви, които задължават към почти мистична вярност спрямо Русия, такава, каквато има само в църковния брак.
Извън тези два медийни фронта, които са ясни и къде по-умело, къде по-дървено, водят пропагандните си сражения, остават всички останали медии, които все пак са повече. На тях отдавна им е ясно какво значат тези информации за Русия, за 9-ти септември (само след няколко дни пак), за караници между посолства, за разбира се вездесъщия Путин, за споровете около комунизма и демокрация. Означават трафик.
Преди години в този занаят стана ясно, че общо взето травмираният от прехода читател е получил две житейски възможности: в едната той е от онези, които са изнесли прехода на гърба си, а в другата пак от тях, само че е останал със счупен гръбнак. Вторите, оказа се, са повече, и се оказа, че в тях бушуват определени страсти на разочарованието: и някъде някой находчив бизнес нюх реши, че веднъж изцедени от самия преход, тез хора мога да се доизцедят още веднъж като читателска маса, която яростно да спори помежду си за годините на социализма, за руски или западни влияния, за т.нар. "цивилизационен избор". Но този избор е най-малкото важно тук: много по-важно е читателят да минава през серия от идентификации на "свои" и "чужди", за да му е ту хубаво, ту ядосано, въобще да се движи през полярни състояния, които отдавна са описвани като най-важният емоционален тригер, който гарантира читателко внимание. Мисълта ми е, че ако се беше оказало, че има някаквъв яростен спор в българското общество дали кюфтетата да са с лук или без, (макар, че отдавна българското кино е дало ясен отговор на този въпрос), то за медиите нямаше да има особено значение дали ще се спори за 9-ти септември или за кюфтетата. На всичкото отгоре с тези неща работи и друг отдавна описван медиен, а и не само ефект - snowball effect, ефектът на снежната топка, при който самото явление започва да трупа маса от самото себе си и да се разраства, когато е приведено в движение. Е, машината работи добре - последните разпри между посолствата и институциите са само загрявка за идващия 9-ти септември, който пък после ще повтори същия спор, само че за 10-ти ноември, за да може цикълът да се възпроизвежда успешно всяка година и вашите скъпоценни мнения и интереси да се монетизират добре. Рекох да го спомена. Пък иначе давайте: комунизмът това! комунизмът онова! Ясно, разбираме добре. Това или онова, важното е да сте по сайтовете.
Автор: Райко Байчев
