На масовата покруса, която предстои след развалата на сглобката (човек иска да пита паникьосано и Бойко, и Пеевски, и Петков - на кого ни оставят...) - може да се противопоставят креативните идеи. Според мен сглобката би могла да се спаси. Според вас може и да не е така, но то е само защото не сте се запознали с аргументите, с които възнамерявам да защитя идеята си. Те са непробиваеми. И в никакъв случай нямат за цел развлечение преди изборите.
1. Великолепната седморка
Първият аргумент е логически. Той гласи: след като основната философия на сглобката е, че не кои да е, а именно най-върлите политически врагове - така противоположни, че целият им авторитет се е градил върху отричането на отсрещните - е разумно да се обединяват, защо всички други трябва да бъдат изключения? Време е просто всичко да е сглобка. Така натоварващите, ненужни граници между отделните партии постепенно ще изчезнат съвсем. И ще ги делят само едни запетайки, каквито досега разделяха подписите на Петков, Борисов, Пеевски, Василев и Атанасов. Просто след същите подписи ще пише вече също: "Костадинов, Йорданов, Нинова". Ето я великолепната седморка.
Как може да стане това? По познатия начин. Първо, ще е необходимо да се напише отвореното писмо от нови сто интелектуалци, които пак да сложат подпис под идеята. Може и да са същите - като се компрометираш и станеш за резил веднъж, по-нататък вече е лесно. Вярно е, че идеята ще изглежда много нелепа. Но и преди близо година беше така, пък ето че стана. Второ, ще се пораздаде това-онова. Зам.-министър тук, шеф на комисия там, конституционен съдия, посланик, прокурор и съдия - има места за всички желаещи. Държавата задава богат избор на висши чиновници.
2. Ще настъпи сглобяването на нацията
Откакто Цветан Цветанов пръв беше зажалил, че президентът не обединява нацията, и, общо взето, същият постави темата за обединението по един симпатичен и типично глуповат начин, този въпрос продължава да тормози всички. Като казвам всички - имам предвид онези, които си представят "обединението на нацията" най-вече като тотална подкрепа за тях самите и обединение под тяхната партийна представа за политика. За такива наглеци става дума. Но понеже сглобката изпълнява стойностно своята обединяваща роля (под формата на незабравимата формула, изречена от К. Петков - задкулисието вече е на първия ред в парламента), сега е моментът наистина да се дообединим докрай. Да се свършва. То и без това по-трудното приключи. След като се обединиха с ГЕРБ и ДПС, какво повече - останалото са вече козметични, довършителни работи. Нацията най-сетне ще се обедини, ще се - ето я думата - сглоби. Никога повече няма да се изпада в политически противоборства, които да всяват излишно гражданско напрежение. A сглобката може да се впише в Конституцията - както се знае, Член Първи.
3. Никой няма да се разочарова от изборите
Предполагам, че не е много приятно за Христо Иванов социалните мрежи да му сервират непрекъснато предишни цитати, които да му напомнят за "моралния му период". Тоя морален период е като синия период при художниците - минава и заминава. Ето, че сега пък Асен Василев заяви, че Мария Габриел е красивото лице на мафията. Кому е нужно той да се напряга и отново да влиза в режим "долу мафията", от който после да трябва да прави пирует към "практичността на националната отговорност"? Нека спестим тези неприятности, както и изборите по принцип. Една вечна сглобка за вечни времена - ето за това си струва да излезем на площадите.
Автор: Райко Байчев
