До неотдавна се считаше, че ако зрителната кора на главния мозък е лишена от визуална информация в ранна детска възраст, тя никога няма да развие своята функционална специализация, за да може в по-късен етап от живота зрението да бъде възстановено. Учени от Еврейския университет в Йерусалим обаче доказаха, че това не е така. Те демонстрираха как слепи по рождение хора могат с помощта на фотографски, видео и звукови устройства да „виждат“ и описват обекти, както и да идентифицират букви и думи. Резултатите от работата на специалистите са публикувани в списание Neuron.
Новото изследване показва как е възможно незрящите да „получат образ“ чрез специални обучителни способи с помощта на т.нар. устройства за сензорно заместване (SSD). Потребителите са снабдени с миниатюрни камери, свързани с малък компютър или смартфон, както и със стереослушалки. Визуалните изображения се преобразуват в звукови, благодарение на лесен и предсказуем алгоритъм. Той позволява на слепите хора да слушат и след това да интерпретират визуалната информация, постъпваща от камерата.
С това устройство незрящите или слабо вижащите могат да постигнат ново ниво на острота на виждане. В резултат на това тяхното зрение се оказва не по-малко „визуално“, макар и да не е свързано с активирането на офталмологичната система на организма. Чрез този нетрадиционен метод на виждане обаче се взаимодейства с тези части на мозъка, които отговарят за зрението и за извършването на анализ на видяното. Това може да ги активира и така човекът да бъде „научен“ да вижда, дори по-рано той да не е имал никакъв зрителен опит.
Изследването показва, че след седемчасово обучение хората могат лесно да използват SSD за описването на такива обекти като лица на хора, жилища, формите на различните тела и тяхната повърхност. Те дори могат да определят и по-сложни неща – например положението на вещите спрямо няколко човека, мимиките на хората, както и да разпознават букви и цели думи.
„Устройствата SSD може да помогнат на слепите и слабовиждащите хора да се научат да обработват сложни изображения, както е в конкретния експеримент. Те също така могат да бъдат използвани като своеобразни сензорни преводачи, които осигуряват висококачествено постоянно, синхронно постъпване на визуален сигнал, пристигащ от външни устройства, каквито са бионичните очи“, коментира професор Амир Амеди, ръководител на проучването от Еврейския университет.
Редактор: Анна Маринова
