В седмицата, в която много профилни снимки ще се сменят с лозунгови призиви, и само след няколко дни ще разбереш, че поне един твой приятел, който никога не е бил талантлив, но от друга страна не твърде интелигентен, е кандидат-депутат, та в една такава напечена седмица може би е добре да изведем някакъв разумен критерий за гласуването на изборите. Този критерий няма да има нищо общо с разбирането за ляво, дясно, консервативно, либерално, минимална, максимална държава и лични харизми.
Критерият, който ще предложим, е друг. Той е ирелевантен към политическия спектър и гласи: доколко партията, за която гласувате, подлежи на наблюдение и контрол от собствения ѝ електорат.
Какво означава това? Означава, че всеки може да ви метне с купища предизборни обещания, предложения и идеи - върбите, по които са ви мятали така, са буйно обрасли по левия и десния бряг и на тях висят немалко тричани от собствената си доверчивост електорати.
Не може да ви метне обаче с друго - вашата преценка дали партията има добре развита публична инфраструктура, която да ползват самите ѝ избиратели. Дали ако тръгне да прави обратното на това, което е заявила, самият вие ще имате някакъв лост за контрол.
Как може да се осъществи този контрол? Подсказване: социалните мрежи. Онази формация, която има добре разработено присъствие в социалните мрежи, сама предоставя и инструментите за контрол върху себе си чрез същите мрежи. Ключовите въпроси са: доколко партията, за която искате да гласувате, разполага с ключови фигури, които да общуват непрекъснато с избирателите си? Водят ли публичен отчет в социалните мрежи за това, което са направили, ако вече са го обещали? Реагират ли на критика в същите социални мрежи и опитват ли се да отговорят на нея? Има ли как ако срещу техни решения се набере обществено недоволство, то да може да се материализира и да притисне лидерите им?
Ако това ви изглежда преувеличено, може например да разгледате коментарите под статусите на Трифонов от влизането му в политиката в сравнение с тези от последните няколко седмици. Обратът там е много сериозен и всъщност струпването на хиляди негативни реакции не говори за "тролска акция". Говори за това, че основният инструмент в популярността на "Има такъв народ" започна да се използва от избирателите ѝ и това е повече от добре. Това, че някой е предложил Николай Василев и Петър Илиев е много зле, но най-зле би било ако няма мрежа, през която да се набере възмущение спрямо това предложение и то да може да бъде съобщено персонално на политика, който стои зад него.
Проблемът на Трифонов не е, че използва социалните мрежи, това беше основно преимущество на "Има такъв народ". Проблемът беше, че не превърна тази комуникация в здравословен микс, който да включи и телевизионни появи. Тези телевизионни появи са вече не толкова важни заради натрупването на публичност; т.нар. "рийч" на социалните мрежи отдавна конкурира по обхват дори водещите телевизии. Плюсът от телевизионните появи е по-скоро в печата на достоверност, който могат да придадат на всеки участник в политическия дебат. Казано накратко: по-убедителен си, ако успееш да се защитиш пред Цветанка Ризова, отколкото в публикация на собствената ти стена. В идеалния случай трябва да се справиш и с двете.
В последните 30 години най-често се избираше котка в тъмно чекмедже, и въпреки че това е неизбежен демократичен риск, има разлика между това дали чекмеджето е поне малко отворено. Ако партията не може да бъде контролирана от собствените ѝ избиратели, това е просто подаряване на безценен глас на безсмислено обещание, сделка, от която никой не се е измъквал без разочарование. Нещо повече, почти всички злини идват тъкмо от тази сделка.
Затова, ето единствената предизборна агитация, която има смисъл. Тя гласи: Гласувайте за когото решите - но просто проверете дали после има как да общувате с него и да ви слуша.
Автор: Райко Байчев
