Нека преговорим.
42 годишният футболен съдия Борислав Колев е задържан, с обвинения, че е организирал мрежа от фиктивни фирми, които са изпрали близо 53 милиона лева, отпуснати за строежа на лот 5 от автомагистрала "Хемус".
На Колев може да бъде предложена сделка, която е изключително важна при подобни случаи: да получи по-леко наказание, ако разкрие всички замесени в схемата.
Прокуратурата обаче не изглежда да е ентусиазирана от такава сделка. И обяснява за натиск към магистратите, истинска война между институциите.
__
Ако върнем лентата малко по-назад, ще си спомним прословутото интервю, в което главният прокурор заяви, че не е привърженик на разделението на властите - практика, която според него е дясно екстремистка. А не например началото на всяка правова държава, разписано още от Монтескьо и обществени договори, сключвани преди столетия и доказали смисъла си.
И ето, че онова изказване вече започна да придобива смисъл.
Ако Борислав Колев съобщи за всички замесени в прането на 53 милиона, това би било удар срещу предишната власт. Но понеже прокуратурата не обича разделението на властите, в момента ударът срещу предишната власт е и удар срещу прокуратурата. Проблемът не е, че има силна вероятност вечната магистрала "Хемус" да е обвита в корупционни практики. Проблемът е, че тяхното разкриване заплашва единството на властите, т.е. необходимото условие големите корупционни практики да се разразят.
Случаят с "Хемус" впрочем прилича на случая с вестник "Труд". Ако определена медия обслужва властта, тогава свободата на словото, предполагам, е пак изкуствено навинтена дясно екстремистка идея, която пречи на дълбоката държава да слива капиталите си с другите власти и да процъфтява. Ако дойде обаче нова власт и настъпи медията, това е неправомерна "война" и авторитарен натиск срещу свободата на словото. Ако ГДБОП иска да стигне от Борислав Колев до евентуалния широко разперен чадър над него, ако иска да стигне до онези, които стискат дръжката на същия чадър, тогава разделението на властите, пренебрегвано преди, е необходимо на крайно нуждаещите се. Прокуратурата е под натиск, срещу нея се води война: ние трябва съвестно да браним независимостта на институциите.
Всъщност, ако проверим обратната дума - мир, ще изпаднем в мирова скръб. Какво ли означава мир между институциите? Предполагам - мирно, сговорчиво и синхронно плуване в басейн от корупционни възможности, в които държавните пари се загребват с багери и се разпределят в различни посоки под различни форми - страшно много столевови, петстотин еврови банкноти, или оптимален брой кюлчета, които се пазят като зарзават в знайни или незнайни гардероби, чекмеджета, мазета и вътрешни джобове на шлифери. В този вълшебен институционален мир има обаче едно леко военно положение - войната е срещу самите граждани, които очакват нормална държава приблизително толкова години, колкото чакат и самия "Хемус". Сега просто видяха, че двете са толкова свързани, че отпада дори необходимостта от метафора.
Но не и от флашмоб.
Автор: Райко Байчев
