Преди близо година предишният здравен министър Костадин Ангелов си приписваше заслуги за "справяне с пандемията", след като пандемията покоси по безмилостен начин хиляди в есенната и пролетната вълна. Тогава гледахме на това като на отчаян герберски автопиар, в който по правило единственият, който не е забелязал, че си скъсал с реалността, си ти самият. Предполагахме, че този тип самоизмама се предава от Борисов надолу към всеки по веригата и имахме всички основания да мислим така. Въобще - златен стандарт.
Оказа се обаче, че не само в ГЕРБ се боледува от подобно скъсване с реалността. Д-р Стойчо Кацаров, едновремешен яростен критик на мерките на ГЕРБ, вече обяснява с апломб, че "успяхме да пречупим вълната". И раздава медали на заслужилите.
Много е интересно това с вълната. Значи вълната идва в началото на октомври. Препълва всички болници. Взема хиляди жертви. Умират по повече от 200 души на ден. Ваксинациите са на потресащото ниско ниво. Като няма ваксинации, спасението е локдаун. Но нарочно не се прави локдаун, защото идват избори и трябва да се прави политиката. Както се казва - перфектната буря. И когато по неизбежност, защото това е елементарната динамика на вируса, се стигне до някакво плато (само в България наричаме "плато" нещо със по стотина жертви на ден) внезапно се раздават медали, внезапно се обявява триумф. Успели сме да пречупим вълната. Вълната безпомощно стихва. Оттеглила се е назад - понеже срещу нея се е изправила цялата мощ на министъра, здравната му политика и приближените му. Както Мойсей разцепва морето, че да минем всички от отсрещната страна. Като казвам всички, имам предвид - оцелелите.
Ако в други ситации политическата нелепост може да бъде ако не разбрана, то поне подмината с безразличие, този път вече няма как: нелепостта лесно градира в наглост. Кацаров имаше изключително сбъркана траектория в здравната си позиция - от човек, който бе скептичен към ваксинации, локдауни и вируса, към човек, който настоява за обратното на онова, което навремето е казвал. Но дори и да приемем, че такъв обрат е възможен - в крайна сметка всеки може да промени мнението си, той всъщност направи най-лошото - от коронаскептиците премина в лагера на короназащитниците, но през цялото време се отнасяше към мерките като коронаскептик.
Какъв медал заслужава това? Названието трябва да е нещо от рода на - медал за непоследователност, която освен всичко се проваля в собствените си непоследователности. Или направо: медал на Чък Норис. Кацаров чупи вълни по толкова убедителен начин, че като сверим две статистики, виждаме, че първото ни място по смъртност по принцип продължи с първото ни място по смъртност от коронавируса. Според мен - скромно мнение - това не е пречупване на вълната, а е изящно сърфиране върху вълната на смъртта. Заслужил майстор на сърфа.
На такова нещо дори Чък Норис свежда очи в знак на признателност. Чак такива вълни и той не е чупил. Но при него поне може да изскочи виц. В този случай изскача друго, мрак.
Автор: Райко Байчев