Страшно много хора умряха по най-смъртоносните пътища в Европа - българските, през последната седмица. Страшно много хора. И за пореден път всички, от които зависи тази действителна война да спре, не правят нищо.
Властта се събра на някаква извънредна среща, на която не се реши нищо съществено и от която няма да произлезе нищо ефективно. В Ловеч пък, където стана ужасяващата катастрофа край с. Микре, решиха, че някаква всевишна сила е виновна и организираха водосвет, който да "изгони злото" от пътя.
За пореден път глупости, за пореден път бездействие, за пореден път чисто и искрено слабоумие. До следващите жертви.
Явно много хора си мислят, че катастрофите и загиналите по българските пътища са нещо, което просто ни се случва. Някакво наказание от съдбата или от който там ни гледа от горе и е достатъчно просто да измолим милостта му, за да спрем кошмара, в който живеем.
Истината обаче е, че тези неща не ни се случват. Ние сами, всеки ден, пожелаваме да ги срещнем. И Господ няма нищо общо с това.
Всеки ден хиляди българи сядат зад волана пияни. Защото нищо няма да им стане, защото са големи шофьори, защото знаят по-добре. Всеки ден хиляди българи карат с превишена скорост, защото са по-наясно от закона къде какво е подходящо и безопасно. Всеки ден хиляди българи сядат в едни големи джипове и се мислят за безсмъртни. Всеки ден хиляди българи изпреварват неправилно, защото много бързат, много са изнервени от чакането или просто, защото искат и могат. Всеки ден хиляди българи плюят на закона, защото дълбоко в себе си вярват, че той е създаден да им пречи, а не да ги пази, а те са много по-умни и умели от "глупаците", писали същия този закон, и могат да се пазят перфектно и сами.
И така докато не убият някого на някое кръстовище. Или не бъдат убити.
И Господ няма нищо общо с това.
Защото най-тъмната и низка част от душата на българина, най-големите му комплекси, най-изяждащата го неудовлетвореност и най-съсипващата го глупост излизат наяве, когато той стъпи на пътя.
Има неща, които не зависят от нас и някой горе ги решава. Да се избиваме по пътищата не е едно от тях. Него го пожелаваме сами, всеки ден, с прекалената си глупост и самочувствие като шофьори и с прекаленото престъпно нехайство на властта, която не прави нищо, за да вземе мерки.
България е първа в Европа по жертви на катастрофи. Логично, има държави, които са последни. Те невинаги са имали подобна култура на пътя, но са направили необходимите промени, които да работят и да дават резултат. Дълбоко задълбали в собствените си комплекси обаче, и народ, и управляващи, споделят една и съща философия - че ние знаем по-добре, че ние сами ще преценим как да решим проблема. И в резултат никой не се сеща да погледне мерките, които са взели държавите с най-малко жертви, никой не се сеща да заимства опит от тях. Защото ние винаги знаем по-добре.
Ето защо всеки път, когато някой умре на пътя, нека не мислим, че това е някакво божие наказание или лош късмет. Избиваме се по пътищата, защото ние сами така избираме. Сами пожелаваме този порочен кръг, в който сме влезли, да продължава до безкрай. И изходът от него започва именно с това осъзнаване - че сами сме виновни. И само от нас зависи тази война да спре.
Автор: Десислава Любомирова
