От къде ни дойдоха на главата тия индийски сериали, изобщо не ми е ясно.
Средностатистическият човек, гледащ телевизия, забелязва, когато в праймтайма започне инвазия на поредната доза глупости. След турските сериали, мистериозно дошлите незнайно от къде индийски сапунки, втрещяват с глупостта си, която обаче явно не е фактор в желанието да бъдат лансирани.
Тежко беше да гледаме Ферхундета, Мехмедовци, Листопади и разни други, които окупираха ефира с кахърните си истории, които вместо да те отпуснат и да ти помогнат да отпочинеш след тежкия ден, още повече те сдухват, защото, егати, не е нормално накрая на сериала главните герои да умрат. Примерно. Нашите драми и тегоби са ни достатъчно, че да ги гледаме и във времето си за почивка.
И тъкмо когато много недоволни тв зрители бяха решили, че няма по-лошо накъде, дойде индийската приливна вълна.
По-лошо от безконечна кахърност по телевизията е само безконечна тъпота по телевизията.
Като малки гледахме разни детски филмчета - с поука, без поука, с добра история, с лоша история. Искрено обаче бях втрещена от факта, че по телевизията беше пусната за излъчване иначе популярната детска програма "Телетъбис". Четирите Тинки Уинки-та в нея бяха толкова нечовешки тъпи, че беше обида за нашата детска интелигентност да гледаме това.
Е, индийските сериали са "Телетъбис"-а на сапунките.
Те се характеризират с няколко изумяващи признаци:
Първо и най-важно - РЕВ. Ама много рев. Ама много. Аз толкова рев на екран не съм виждала. В средностатистическия индийски филм някой реве на всеки 6 секунди, а общия обем дехидратация на героите се равнява на годишното количество вода, преминаващо през язовир Искър.
Второ - дълго и многозначително гледане. За индийските сериали, ако на епизод героите не се гледат мълчаливо, но изразително, поне през половината време, значи серията не става.
Трето - дълги тъпи диалози. За един индийски сериал е съвсем нормално наглед проста ситуацията тип "дъщеря се прибира вечер и баща й я пита защо си идва толкова късно", да се проточи 15 - 20 минути. Изразителни физиономии, мълчаливо и празно гледане в пространството + няколкоминутен тъп диалог и ето как към 10-ата минута ви идва да се хвърлите от терасата.
Индийските сериали са обида към интелигентността на зрителя.
От къде дойдоха не е ясно, но би било много хубаво да си се върнат пак там.