Откакто избухна пандемията от коронавирус (SARS-CoV-2, който предизвиква болестта COVID-19), безспорно разбрахме едно – че нивото на възприемане на информация е плачевно. Масово не се разбират детайлите, като на всичкото отгоре често неразбиращите си мислят, че разбират. Затова следващите редове са посветени на знанието – те са факт както на база натрупано знание на автора предвид множеството видяна и анализирана информация от началото на пандемията, така и след разговор с експерт по вирусология! Става въпрос за доц. Любомира Николаева-Гломб, ръководител на катедра "Вирусология" на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). На базата на всичко, което знам за антителата и коронавируса, ще се опитам да отговоря на най-популярните въпроси, които всички поставят:
Имам антитела, защо не ми дават зелен сертификат?
Или както казва ръководителят на КОВИД отделението и на клиниката по вътрешни болести на "Пирогов" доц. Петър Атанасов: "Тия, които имаме антитела (но не е от ваксина), защо не ни ги признават?"
Отговорът защо е прост – защото не могат да бъдат измерени. А не могат да бъдат измерени, защото трябва да се мери не само количество, но и качество. Или казано по друг начин – дали си защитен от COVID-19 зависи не само от това колко на брой антитела имаш, но и какви са като вид (вируснеутрализиращи или други), както и какво им е качеството т.е. колко са силни. Все още не е измислен метод да бъде измерено това! За да стане по-ясно защо е толкова сложно да се измери, ще приложа метафоричен пример:
Представете си, че COVID-19 е футболен отбор. Срещу него излиза имунитетът ни от антитела като друг футболен отбор. Нашият отбор обаче не от 11 играчи, от по-малко е. Само че отборът ни е съставен от Мануел Нойер, Върджил Ван Дайк, Джорджо Киелини, Люк Шоу, Н'Голо Канте, Кевин Де Бройне, Кристиано Роналдо, Роберт Левандовски.
Сега си представете, че COVID-19 излиза и срещу друг отбор – примерно българският национален отбор по футбол, в пълен състав тоест 11 играчи. И кажете – в кой от двата случая е по-вероятно да победи COVID-19? Както и ако се изиграят примерно 10 мача или 100 мача, колко пъти ще победи COVID-19 според това срещу кой отбор играе, колко пъти ще победи отборът с Роналдо, Левандовски и Де Бройне и колко пъти ще победи българският национален отбор? Няма как да се измери със 100% сигурност, става въпрос за вероятности и много други фактори. Обаче на всички ни е ясно, че като цяло отборът, който е с Роналдо и сие, макар и с по-малко от 11 играчи (по-малко на брой антитела), в повечето случаи ще има повече шансове да бие, отколкото българския национален отбор, макар че той играе с повече играчи (повече на брой антитела). Ако обаче вместо българския национален отбор, сложим примерно Тотнъм или Рома, тогава как се променят нещата? Или пък пуснем в игра Байерн, Ливърпул, ПСЖ, Реал Мадрид или Манчестър Юнайтед? И може ли да кажем кой ще бие във всеки отделен случай сравнен с другите отбори?
А хората са различни – всеки е отделна Вселена. Различни като физически качества, като огранизми, като имунна система, като здравословни проблеми. И затова измерването на качеството на антителата им е трудна работа. Като добавим, че и количеството е важно и също влияе, измерването става още по-трудно. И като добавим, че трябва да сложим някакъв размер, който да важи за всички хора, така че да можем да сме сигурни, че всеки, който е постигнал целта, е защитен от COVID-19, задачата е ... ами и до момента нерешена!
Защо тогава има тестове за антитела?
Те дават информация дали си преболедувал, но не и категорично полезна дали имаш достатъчно добър хуморален имунитет (т.е. антитела). А търговията в медицината не е измислена с пандемията.
Ами ваксините срещу коронавирус?
Отново сме в света на метафорите – ваксините са допинг. Няма спортист на света, който да не подобри резултатите си с помощта на допинг. Така е и с ваксините – допинг са за имунната ни система, за да може да произвежда повече и по-качествени функционални антитела т.е. такива, които влияят директно и по-силно на вируса, а не да има и такива, които влияят по-малко, което става при преболедували - преболедувалите произвеждат повече видове антитела и съответно при тях има повече антитела, които не оказват влияние като вируснеутрализиращите. И при ваксините не е кристално ясно колко на брой и колко силни за всеки човек, нито колко дълго време траят до секунда при всеки организъм, но е ясно, че помагат много фокусирано и точно срещу т.нар. S протеин - белтъкът, с чиято помощ SARS-CoV-2 ни заразява! Точно затова ваксините се сочат за най-добрия вариант. Не защото някой иска всички да ни чипира и умори, а защото ваксините са най-близо до перфектния вариант – всички да знаем колко ни трябва като антитела, че да не се разболеем.
Да повторя - ваксините са направени така, че да стимулират имунната ни система да произвежда повече и по-качествени антитела директно срещу частта на коронавируса, с която той ни заразява (S-протеина). При преболедуване имунната система произвежда повече видове антитела, които влияят на различни части на вируса, но така имунният отговор става разпилян. С метафоричен пример - ваксината е като да стреляш със снайпер по цел, преболедуването е като да стреляш с автомат. В първия случай със сигурност шансът да уцелиш с по-малко изстрели и по-бързо е далеч по-голям, отколкото във втория.
Науката дава отговори, но не дава всички отговори – затова трябва да действаме според отговорите, с които разполагаме. Голямата вина тук е на политиците – за да угодят на широки маси хора, независимо с какъв капацитет на мозъка, те опростяват в двете крайности и така създават недоверие. Недоверието води до разделение. Разделението води до провал.
А доц. Петър Атанасов – защо той да е по-малко важен от доц. Гломб или от д-р Аспарух Илиев?
Не е по-малко важен. Всеки от тях казва истината, само че въпросът е кой хваща цялата картина. Доц. Атанасов е абсолютно прав за антителата на лекари и медици. Само че тези хора постоянно са в среда, където рискът от заразяване е силен. Това е стимул за имунната система – след като веднъж се е сблъскала с вируса и човек е оцелял, той изгражда отговор. Но този отговор не е винаги един и същ, а и отслабва с времето. Ако обаче тренира по-често т.е. сблъсква се по-често с вируса, по-трудно ще отслабне. Отново с метафоричен пример – ако някой ходи да тича в парка 3-4-5 пъти на седмица (това е имунитет с антитела на преболедувал лекар в КОВИД отделение), а друг отива 1 път в месеца (това е имунитет на преболедувал обикновен човек, примерно счетоводител), накрая като ги накарат да изтичат примерно 5 километра (тези 5 километра все едно са COVID-19), кой ще го направи по-успешно и по-бързо?!
Затова доц. Атанасов е прав за себе си и за колегите си в КОВИД отделението с думите: "Нали ваксинирането е с цел да се образуват антитела – е тия, които ги имаме, защо не ни ги признават"? Но не е прав в общия случай – за всички хора. А за да се справим с епидемията, роля имат всички, не само лекарите от КОВИД отделенията.
Как действат антителата при преболедували COVID-19 и при ваксинирани, но непреболедували?
Голямата разлика тук е, че преболедувалите може да имат антитела още в лигавицата на носа и носоглътката, а ваксинираните, но непреболедували, нямат. В случаите, в които нямаш такива антитела (важи както за ваксинирани, така и за някои преболедували), вируснеутрализиращите антитела почват да действат на по-късен етап. Кога – когато вирусът е минал образно казано през носа и стига до кръвта. Тогава, ако имунитетът е достатъчно добър (зависи от много фактори) и засече заразата навреме, антителата се появяват и убиват вируса преди да се стигне до сериозни симптоми (систематично кихане, кашляне, температура, задух). Дори обаче в този период, когато инфекцията в организма всъщност е много слаба и видимо не я усещаме, ние сме заразени и можем да заразяваме! Разликата е, че ако имунитетът ни се справи на тази фаза, сме заразни за ден-два. Ако обаче не се справи и болестта се развие, сме заразни десетина дни. 2 срещу 10 – това е грубата сметка! Това е за всички, които говорят относно ваксините. Ако имаш ваксина, шансът ти да си числото 2, е много по-голям, отколкото ако нямаш. Ако си преболедувал, също може да си числото 2. Само че ако боледуваш, рискуваш поражения по здравето, които с ваксина не рискуваш. Защото както стана добре известно и за огромен брой хора по трудния начин, COVID-19 не е грипче и в немалко случаи предизвиква допълнителни проблеми – със сърцето, с белите дробове, с мозъка. Ваксините не ги предизвикват. Не значи, че ваксината ще те пази винаги и във всички случаи, но значи, че ще ти даде много по-големи шансове все пак да се опазиш!
Завършвам с нещо също простичко, но неосъзнато – за да няма епидемични взривове като този на четвъртата вълна (и предишните вълни), трябва възможно най-голям брой хора да имат възможно най-добър имунитет едновременно за възможно най-дълго време. Защото поне засега не се очертава срещу COVID-19 да има доживотен имунитет – нито с ваксина, нито преболедувал. Времето ще покаже, но трябва да сме наясно – вероятно ще трябва да си слагаме допълнителни дози ваксина. Дано скоро има по-голяма яснота при какви условия. И да се надяваме, че науката ще стигне до още по-ефикасни решения. Даже не просто да се надяваме, а да настояваме от политиците, да ги принуждаваме да дават повече за науката, за да дойдат ефикасните решения по-бързо! Неизвестните не са малко, но известното е едно – като не правим нищо и не вярваме на науката, накрая стигаме до скубане на коси и вопли по телевизията: "Ама защо стана така"?
п.п. Ако искате да знаете повече за клетъчния имунитет, може да видите ТУК!
Автор: Ивайло Ачев
