Купуването и продаването на гласове е престъпление. Но по някаква неизвестна причина акцентът се слага върху купувачите - уж акции, уж заловени, уж много респектирани, а резултатът - все по-плачевен.
Едва ли може да се направи прецизно проучване какъв е делът на купения вот, макар да има доста опити. Трудно се установява общият брой купени гласове в национален мащаб, но си струва да се знае, защото тази част от българското общество на практика командва останалата. Тези, които купуват и продават вот, решават в крайна сметка резултата от изборите.
Още: За търговия с гласове: Задържаха 20 души в Хасковско, намериха списъци и пари
И не е много нормално да се борим с купувачите, а тези, които се продават като на Плац Пигал, си остават недокоснати от закона.
Гласът на всеки човек е равен на гласа на всички останали. Ти си един, той и тя също имат по един глас. Разликата е само в това, че някои са склонни да се лишат от конституционното си право срещу пари. Гласът ти не е стока, той е оръжие и е тъпо да го продаваш, вместо да го използваш.
Но уви, гражданското общество у нас си остава от селски тип и изборите приличат на смесен магазин - купува се, продава се, понякога и вересии се трупат.
Това доброволно поробване сигурно има обяснение с историческия генезис на българския народ. Има и социално-битови измерения. Но хора от секционните комисии твърдят, че далеч не само бедняци си продават гласовете. Има и по-заможни хора, които не са опрели до подаяния от 50-100 лева. Какви мотиви ги движат, знаем - в повечето случаи са свързани с работните им места или тези на семействата им, понякога - с бизнес, понякога - с обещания за бъдещи печеливши проекти.
Още: МВР с ясна индикация, че не пипа "топ 200" търговци на вот: Ивайло Мирчев разкрива
За съжаление, повечето от тези хора просто не знаят какво вършат и намират стореното са нещо напълно логично и естествено. И ако за малограмотните и за маргиналите има някакво обяснение, за останалите, водещи съвсем приличен живот, просто няма.
Не виждат, че е доста аморално - също като проституцията и като всяка друга търговия със собствената ти личност. Да вземеш пари, за да гласуваш, е едно от най-жалките деяния и неслучайно трудно можем да го обясним на западняците - единствената аналогия е с червените фенери.
Наред с моралната страна има и правна - участваш в престъпление, което по нищо не се различава от другите, само дето засяга наистина цялото общество.
Оказва се обаче, че за разлика от купуването на гласове, продаването им не се брои за тежко престъпление по смисъла на закона. Предвижда се наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 5000 лева. Което значи, че е възможно освобождаване от наказателна отговорност и лицето минава само с административно наказание.
Още: Акциите срещу купения вот са имитация: Говори бивш зам.-вътрешен министър
Ако извършителят не е осъждан и вредите бъдат възстановени (интересно как точно го е видял законодателят това възстановяване), съдът може да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
Така стоят нещата.
Затова търговията процъфтява - има търсене, има и предлагане, а законът е врата в полето - който е улав, минава през нея.
Ако шумно рекламираните акции на МВР са истински, от тях следва да има резултат. Тоест, ако досега е имало купен вот, довел до определени изборни резултати, като се махне купеният вот, резултатите трябва да са доста по-различни.
Ето един пример от близкото минало - от юли 2021 г. Със 195 542 гласа намаля електоралната подкрепа за ГЕРБ само за времето, в което Бойко Рашков беше вътрешен министър. Тоест, има начини, но трябва да има и действия, а и управници, които да ги извършат.
Проблемът далеч не се изчерпва с хората със странни прякори - те са обикновени търговци на дребно, дилъри. Порочните практики се замислят и реализират от шепа управници и това върви от десетилетия.
Също като контрабандата и търговията с наркотици - все едно те са в реда на нещата и няма смисъл да се занимаваме.
Още: 85 лв. за глас? Полицията намери тефтери с имена в акция срещу купения вот в Разград
Начините да си осигурят парламентарно представителство са основното, което партиите у нас разработват и усърдно се занимават. А не би било зле да се занимаят и с ежедневните проблеми на българина и по този начин да го мотивират да гласува. Защото отливът от активни избиратели има и такава причина - няма за кого да гласувам, всички са ме разочаровали. Следващата стъпка е - що да не ида до секцията, ще ида, но нека някой да ми плати.
Ето по това трябва да поработят политиците, а не само да ползват демокрацията като дъвка срещу лош предизборен дъх.
А МВР, ако иска да върне доверието към себе си, нека лови не само дребните риби, а да стигне и до поръчителите.
Дали има кураж за това?
Автор: Евелина Гечева
п.п. (Ивайло Ачев, главен редактор Actualno.com) Няма спор, че по отношение на купуването на гласове е много важно да бъде разкрит и полицейският чадър - там, където го има. Но за да се похвалим с реален успех, трябват доказателства. В този ред на мисли изцепки (да, тази дума ще използвам) като тази на председателя на "Боец" Георги Георгиев за сегашния ръководител на ОДМВР Пазарджик Даниел Бараков (в предаването на Люба Кулезич "Честно казано", излъчено от "Евроком" на 17.10.2024 година) само вредят. Не може да обвиняваш официално някого, че осигурява купуване на гласове само защото полицай (Георги Гагов) написал SMS, че евентуално въпросният (твърди се Бараков, при това според показаното от Георгиев в подписан от МВР министъра Атанас Илков документ) осигурява купуване на гласове, без да се приведат в SMS-а поне достоверни данни. За тази цел трябват доказателства - така е в правовата държава. Ако ги няма, става като с ареста на Бойко Борисов - вместо реално да следва наказание, измиваш очите на заподозрените и става още по-трудно да бъдат хванати и наказани при следващ случай.
