Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

И на Полфрийман ли ще трябва да плащам обезщетение за нарушени човешки права?

17 октомври 2019, 09:39 часа • 6388 прочитания

916 796 лв. Това е общата сума, гласувана от началото на тази година досега на заседания на Министерския съвет за изплащане на обезщетения по дела срещу България в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), решени в полза на жалбоподателите. Част от тези пари, колкото и нищожна да е тя, е взета и от моите данъци. Без дори да знам, ЕСПЧ ме е съдил и осъждал десетки пъти по дела, в които нямам дори милиграм вина. Дела, стигнали до Страсбург, защото българската Темида нито е била с превръзка на очите, нито пък везната ѝ е била "калибрирана" по европейските стандарти.

Тези дела не са абстрактни. До тях се е стигнало след грешки – умишлени или неумишлени, на конкретни магистрати или държавни служители. Виновниците обаче на практика "минават метър" и остават ненаказани.

Докато преглеждах решенията на Министерския съвет (МС), се чудех каква вина имам аз, например, по делото "Борисова срещу България в Страсбург". На 13 септември 2010 г. на жалбоподателката бил съставен акт за дребно хулиганство. На другия ден била образувана процедура по Указа за борба с дребното хулиганство и жената се явила във Врачанския районен съд пред съдия. От обясненията в решението на МС става ясно, че на жалбоподателката не е дадено достатъчно време и възможности да организира защитата си. В хода на съдебното заседание ѝ било отказано да призове свидетели, които да подкрепят нейната версия за случилото се. Освен това не е имала достъп до адвокат. Решението на Районния съд било окончателно, не подлежало на обжалване и не е била налице правна възможност жалбоподателката "да упражни процесуалните си права в съответствие с изискванията за справедлив съдебен процес".

ЕСПЧ съдействал на страните да постигнат приятелско споразумение, ако българското правителство плати на жалбоподателя обезщетение от 3 000 евро...

Да повторя – не виновникът или виновниците за нарушеното право на жената на справедлив съдебен процес ще платят тези 3 000 евро, а българското правителство. С парите на данъкоплатците.

В решенията от заседанията на МС има информация и за други загубени дела в ЕСПЧ – по жалби на арестанти, чиито права са били нарушени, на затворници, изтърпяващи наказанията си при лоши условия, на собственици на реституирани имоти и др.

Както се развива случаят "Джок Полфрийман", вероятно много скоро исковете срещу България в ЕСПЧ ще нараснат с една доста сериозна сума. Условното предсрочно освобождаване от затвора на австралиеца, осъден за убийството на Андрей Монов, отново повдигна въпроса: Избирателно ли се прилага законът в България? Защо дела, към които има голям обществен интерес, обикновено се решават според очакванията на обществото? И независима ли е, настина, съдебната ни власт, след като решенията ѝ се влияят от външни фактори?

Не съм юрист и не мога да коментирам правните аспекти на случая "Джок Полфрийман". Но като гражданин виждам как политиците се опитват да извлекат от него дивиденти. И не само те...

Не съм и гадател, за да хвърля боб и да предскажа кога и на каква сума ЕСПЧ ще осъди България по жалба на Полфрийман. Ще бъда осъден и аз, защото съм част от България.

 

Автор: Ангел Атанасов

Ангел Атанасов
Ангел Атанасов Отговорен редактор
Новините днес