Българските депутати имат навика, без значение за кое Народно събрание става дума, да променят изборното законодателство в навечерието на избори. Нищо друго не ги вълнува, освен на следващия вот пак да влязат в заветната сграда с онзи хубав девиз над парадния вход.
Разбираемо е - да си депутат хич не е зле. Десет бона са си десет бона. И шест месеца да ги вземаш, все е файда. Пък ако е рекъл Господ да изкараш 4-5 мандата, няма нужда да си зет на Рокфелер, нали?
Какво им прави с мозъците тази власт, та съвсем забравят да мислят? Изпадат в едно умствено затъмнение и хич не ги интересува, че някой някъде в България не може да си нахрани децата. Не някой, а милион и половина българи живеят под прага на бедност! И това е по официалната статистика. Неофициалната всеки я усеща по джоба си.
Всичката Мара втасала, та точно до изборните закони опряла!
Има война по пътищата, избиваме се без оръжие - никой законодател не се сеща да се вдигнат, примерно, наказанията за пътните нарушения. Или да се подсилят законовите изисквания за контрол. Ако лежиш в панделата един месец за неспиране на пешеходна пътека, бая ще се замислиш следващия път дали да префучиш през шашнатите пешеходци.
Има и друга война - истинска, с ракети и бомби. За нея няма ли да се сетят избраниците? Средностатистическият българин изобщо не е наясно какво трябва да прави в извънредна ситуация - нито къде да се крие, нито какво да вземе със себе си, камо ли пък да помага на по-беззащитните. Мъжете, които са ходили войници, знаят нещичко, но тези, които не са - те нямат и представа. Ограмотяване по този въпрос имаше до един момент, но поне от две десетилетия никой не намира за необходимо да прави такива обучения.
Ние при едно наводнение или спиране на тока сме безпомощни, а какво остава, ако се наложи да се евакуираме - просто ще е един хаос. Този въпрос обаче също не тревожи родните избраници. През 2011 г. "Гражданска защита" премина към пожарната и към днешна дата огнеборците трябва да влачат на плещите си и този товар, който е от компетенциите на военните.
При ядрен апокалипсис: Включете радиото на "Хоризонт", а телевизора на "Канал 1"
В държавата на ненаситните политици обаче всичко е възможно. Възможно е например депутати да се чепкат цяла нощ за един законов текст, като че ли от него зависи съдбата на България. Разбира се, че въпросът за хартиената бюлетина е изключително важен, но не е ли все пак по-важно да се гласуват законите, необходими на България, за да вземе пари по Плана за възстановяване? Или пък, например, бюджет да имаме за следващата година?
Сбъркани са им приоритетите на нашите скъпи политици. И нито машинното гласуване, нито обилните им словоизлияния ще увеличат избирателната активност. На хората им омръзна от някакви индивиди, втренчени в собственото си благополучие и нехаещи за общия ни хал. А той хич не е цвете, хич.
Наред с онзи милион и половина, вегетиращ под линията на бедност, имаме и така наречените работещи бедни. Ще рече - бачкаш като луд, за да си платиш сметките и храната. И този факт остава някак в периферията на политическото внимание. С изключение на предизборните пропагандни клишета, разбира се.
За да ги върнем обратно в реалността, може да им припомним извадка от дневника на Чапаев: "Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Дойде горският и ни изгони всичките."
Идвай, Горски, време е!
Осман Октай: За паниката на Бойко Борисов, задкулисието и президентската република (ВИДЕО)
Автор: Стефан Стефанов
