Харалан Александров, за когото тролските езици сполучливо измислиха прозвището "Харалани-ГЕРБ", порази света на политическия коментар с невероятна метафора.
По повод най-новите събития в парламента, той заяви така: "Бащите си връщат властта от развилнелите деца". И разви метафората - мъдрите бащи от ГЕРБ отново се връщат на мястото си, след като са допуснали развилнелите опозиционни деца да правят мизерии и в къщата най-сетне всичко се подрежда.
В тази патриархална йерархия, предложена от Александров, се оказа, че всеки има роднинско място. Според него "Български възход" е роднина, наскоро нанесъл се в къщата, който е притеснен от големите кавги, "Възраждане" са гневният син, който нещо леко е откачил и иска рестарт на стопанството, а ДБ и ПП инфантилните деца, които правят тежки мизерии. ДПС са - забележете - "малко по-далечен роднина, който е носителят на дълбоката патриархална подреденост, разумност и структурираност" (шрифт, мой). А Корнелия Нинова, понеже била сговорчива, имала според Александров "всички шансове да си върне символната роля на майката, която ѝ подхожда и с която много добре се справя".
Да ни ожали човек! Живеем в свят, в който Борисов ни е баща, Корнелия Нинова - майка, Костадинов - откачен брат, Асен Василев и Христо Иванов - гамени, а Карадайъ - патриархално структуриран чичо.
Това жестоко метафорично нанизване, което се движи малко по Тургенев, малко по Фройд, малко по Елин Пелин и малко по Карлуково, е наистина забележително. Тъкмо да решиш, че Харалан най-сетне ще се спре, обаче творческият ураган продължава да трещи и се стига до още скъпоценни сравнения: например, че парламентът "се е обединил около патриархалната фигура на Вежди Рашидов" и това е много хубаво. Предлага ни се да мислим, че остаряването превръща всички пороци в добродетели - неизбежно. И че ако забършем с ръка праха на времето върху титлата "Мултак на републиката", вместо него ще блесне нов надпис в наклонен златен шрифт, който ще започва като при Вазов - "Тая прохладна октомврийска сутрин дядо Вежди, гологлав, по халат, би звънеца на парламента".
Тук е моментът все пак да се запитаме - как да продължим този патриархален наниз, в който стабилните и устойчиви бащи на нацията от ГЕРБ, продължават да редят патриархални кюлчета, без да им пречат разни инфантили и блудни синове, по отношение на самия Александров? Какъв се пада той в семейството? Безпристрастен наблюдател? Пазител на традициите? Борът в "Гераците", който току-що посякохме с голям кеф?
Отговорът преценете вие - ние сме в метафоричен блокаж, понеже все още разтъркваме слепоочия.
Автор: Райко Байчев
