Усилията на Валери Симеонов да национализира хазарта се движат далеч отвъд ръба на частната собственост и регламентирането ѝ в Конституцията. И въпреки че отдавна е ясна връзката между набирането на популистки капитал и връзката на всеки мерак за одържавяване с трупането на точки пред патриотичния електорат, то е добре да припомним, че тъкмо Симеонов, поне метафорично, пребивава от години в политиката на хазартен принцип и често играеше най-различни игри с избирателите. Ето кратък преглед на поведението му в "казиното" на политиката.
1. Обикновена рулетка - залагане на зелената нула на Нено Димов
Симеонов преди ден заяви, че Нено Димов имал не лична, а "механична" вина за водната криза в Перник. И добави странното уточнение - Димов "не е много виновен". Немного виновен е нещо като полубременната женa и е много чудно как понятието "механична вина" би могло да влезе в учебниците по право. Всички ние имаме вини, само политиците - механични вини, които могат механично да се простят и дори оставането на един град без вода за вече месец да излезе накрая механична грешка. Какво пък толкоз, нали все пак е студено, значи от студена вода остана само вода да дойде?
2. Руска рулетка - скачането с релса от моста
Тук е добре да напомним и най-големият хазартен залог, който някога политик е правил - когато Симеонов бе готов да скочи от моста заради това, че ВАС най-накрая реши да предпази Пирин от общия фронт между Симеонов и Димов, който предвиждаше да превърне планината в онова, в което отдавна искат да я превърнат - малко по-извисен и заснежен Слънчев бряг, машина за пари, която да бавно и методично да покрива с бетон онова, което би трябвало да принадлежи на всички. С Пирин Симеонов искаше да направи обратното на сегашния случай с хазарта - да я обездържави съвсем и да я превърне в златна мина на частните интереси. Но това може би е механична вина, не знаем. Може би и механично чакаме релсата да увисне поне на политическия му врат ...
3. Покер с майките на деца с увреждания
Фразата за "кресливите майки" ще остане завинаги в историята. Да не говорим за култовото извинение, което дойде от него - събраха се с всички, казаха му извини се бе, бай Валери и той, срам не срам, взе се, че се извини, макар че преди това го даваше мъж - не се отказвал от нито една своя дума! Извини се накрая, но така, че когато си подаде оставката звучеше по същия начин, по който звучеше и Цветанов, когато го направи - общият тон гласеше "вижте сега, прецакаха ме малко, всички сме свине, но баш пък мен набараха. Угризенията, дето ме ядат, са не че сбърках (механична вина), а ме е яд, че точно мен нарочиха, когато можеха кой ли още не. Покерът на Симеонов срещу майките на деца с увреждания продължи половин година и въпреки очевидно слабите карти, с които човек трябва да се откаже още при раздаването, той до последно блъфираше, че е нещо "сготвен" и "са извадили думите му от контекста".
4. Ротативките на катарзиса
Навремето поне политиците будеха смях с това, че признаваха как са изпитали катарзис. Но Симеонов се отказа дори от тази гръмка дума и като се върна от изгнанието след оставката, припомни целият случай с майките през фразата, че като цяло имал "по-чепат характер". И сведе нещата до това, че като цяло "работел върху себе си". Какво да правиш - някои дърпат ръчката и им се пада джакпота на катарзиса, на други само черешките на самоусъвършенстването.
5. Двойки белот с Каракачанов
Заради неочаквания успех на ВМРО на фона на НФСБ и "Атака" на евроизборите, Каракачанов, от тих медиатор в коалицията и синя каска, изведнъж се превърна в най-важния протектор на всеки националист, който иска поне малко да удължи престоя си в политиката и да получи поне още едно раздаване на картите. Навремето Каракачанов защити партньора си по патриотичен белот така: "Щом има грешка, има и прошка. Колко пъти искат да му отрежат главата". За тази забележителна фраза вече писахме - изглежда така сякаш всеки политик действа на принципа на хидрата - пада главата, взема се оставката, но после се завръща с двойни сили, така както всяка партия белот продължава с репликата - "бе дай още една игра и си лягаме". Но в политическия комар, за разлика от другия, си винаги застрахован играч - капиталът ти идва от вота на хората, а печалбата - само за теб.