Вие се държите като опоненти, а не като журналисти. До този аргумент стигна лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов в интервю, в което той представяше политическата си визия предвид наближаващите поредни предсрочни парламентарни избори в България (на 02.04.23).
Какъв беше проблемът от гледна точка на Костадинов? Прост – беше поставен в ситуация да обяснява факти, които опровергават политическите му оръжия. Факт – няма решение на парламента да пратим войници в Украйна. Ама то щяло да стане, то американското посолство диктувало, то Полша казала, че ще влиза във война. Да де, но България решение да праща военни в Украйна не е вземала! Толкоз – другото са изопачавания. Като например за Полша и как щяла да влиза във война – да, казаха поляците. Казаха обаче, че ще воюват, АКО Украйна загуби. И няма нищо нелогично в това – ако Украйна загуби, руската армия ще е на границата с Полша. Тази армия, която Путин насъска, защото Украйна не пожела да му играе по свирката.
На политиците като цяло и на българските в частност хич не им се ще да отговарят на факти. Нормално – фактите разбиват илюзиите, чрез които те се мъчат да трупат подкрепа. Затова и се дразнят, когато се поставят въпроси по факти – по-хубаво е да питаш така, общичко и да си мълчиш като почнат да ти говорят врели-некипели. Не им харесва да ги питаш колко ще пари, ако дойдат на власт, по-добре им е да обещават колко парѝ ще ти докарат в джоба. Така влизат във властта – и после става "ама друг път" с колелото.
Така и така сме на темата за Украйна, другата популярна илюзия в настоящата предизборна кампания е тази за "партиите на мира" и "коалицията на войната". И тук е факт – спира Путин войниците си, изтегля ги от Украйна и мирът настъпва. Просто, та дрънка – разбира се, не за него, защото тогава ще трябва да отговаря я пред дворцов преврат, я пред Хага. За сеещите мир другари, защото не е само Костадинов, има даже и другарки, това не е удобно. Как да е удобно – питаш Путин агресор ли е или не и се почва едно "не сме ние хората, които ще го решим". А е факт – България е признала Международния наказателен съд в Хага, значи и ние сме хората, които решаваме!
И се чудя защо точно не е удобно? Не искат нашите другари и другарки пред съда да бъде решена отговорността за военните престъпления, защото по принцип самите те никога не са искали искрено да носят каквато и да е отговорност пред съд или защото ще им секнат някои облаги от Изток? Или и двете в комбинация? Или пък друго – няма проблем, да си кажат. Но да не очакват, че няма да има кой да попита по фактите!
Един факт за финал - какво и колко ви се вижда логично, възможно и хубаво в предизборните обещания на партиите ни? Точно в този ред!
Автор: Ивайло Ачев
