Масовата психоза Facebook отново преобърна света на милиони хора по света. Срив в системата за малко да доведе до депресия млади момичета. Добре, че всичко се възстанови само за половин денонощие. Цяла нощ не можахме да спим от вълнение и притеснение какво ще се случи с нас, ако Facebook изчезне. Здрави фитнесджии бяха на косъм да си счупят телефоните, защото тъкмо се наснимаха и сега кой ще ги види в каква форма са? Внезапно светът се изпълни със страх, че не можем да си влезем в профилите.
И изведнъж изникнаха стотици въпроси. Каква е тази грешка, нищо не разбирам (че не е на български, ама и да е, кой ще седне да ти я чете)?! Ами сега накъде? Как ще говоря с приятелките си? Няма на кого да се похваля за новата си рокля. Ужас! А колко домакини не успяха да покажат какви гозби са наготвили тази вечер. Ами спомените ни? Те къде са, как да разбера какво се е случвало с мен преди години.
Хиляди пъти неуспешни проби и така и не стана ясно защо не можем да си чатим по Messenger и да публикуваме ежедневните си дейности на фейсбукската стена. И пак, и пак, и пак... и все нищо. Вследствие на този срив изведнъж започна да се наблюдава драстичен скок на лични разговори очи в очи. И о, Боже, каква изненада! Оказва се, че много от хората в България и по света имат глас, а не са просто обикновени машини с пръсти за писане.
Както стояха в заведенията, младежи просто оставиха телефоните на масата и започнаха да говорят помежду си. Деца се присъединиха към родителите си в разговора на вечеря. Масовата паника се превърна в лично общуване и създаване на забавни моменти и спомени. Разбира се, имаше и разочаровани, които не успяха да превъзмогнат стреса и предпочетоха да си легнат овреме - още към 19:00 часа, за да плачат тайно в леглото.
Този срив на Facebook само показа и доказа в каква зависимост е изпаднал средностатистическият човек. Колко трудно живее, без да споделя "на живо" какво се случва с живота му - друго си е да се тагнеш къде се намираш в момента, какво ядеш и пиеш и кога си отишъл до тоалетна, какво си свършил там - ако не нарушава "правилата на Общността". А как ли са го правили това нашите родители, баби и дядовци? Говорели са си помежду си надълго и нашироко. Разказвали са си как им е минал денят им, докато се хранят или когато са вече приятно сгушени един в друг и готови за сън.
Е, знаем, че винаги има време и воля за промяна в живота ни. Само трябва да я пожелаем!
Автор: Атанаска Маркова
