Коментар на редактора
Винаги съм бил далеч от елитарната музикална критика, но този потресаващ резултат от "Евровизия" няма как да не се изкоментира. Песента и сценичното поведение на победителя Салвадор Собрал приличаха на някаква трогателна по своему пантомима, спретната в тъмна стаичка на Четвърти километър. Виенето на португалското "чудо" обаче взе, че трогна журитата и телезрителите.
По социалните мрежи тръгнаха слухове, че Собрал имал заболяване на сърцето и затова резултатът се получи такъв. Не знам и не ме интересува. Това е конкурс за музика, а не за диагнозите на д-р Хаус и би трябвало да печели изпълнението, което най-много докосва най-съкровеното в човек - душата. Музиката е хармония, резонанс, въображение, полет - нещо такова да усетихте от португалската песен?
За да бъдем честни, песента на Кристиан Костов също не е нещо особено. Тази на Поли Генова беше с класи отгоре. По време на снощния финал имаше доста интересни изпълнения - например това на Молдова, това на Румъния, това на Хърватия. Хърватският изпълнител преливаше в различни тоналности и определено показа майсторство, но това дори не му стигна да влезе в топ 10?!
Откровено казано, докато пишех текста, ми хрумваха къде-къде по-язвителни заглавия. Ще споделя само едно - "Еврогъзоблизия". Колкото и да се опакова в лъскав станиол, фалшивото си остава фалшиво. И хората го усещат - там, под лъжичката!