Есемес-ландия е особена страна.
По чудатост не отстъпва на Лапландия и е дори по-топло. Има "осемте джуджета" и също много наивни еленчета. Снежанка е смесица между калинка и пиарка, а за подаръците работи впряг от прoкуратура, който се движи с вълшебна скорост из непочистените ледници на прехода. Понякога се качва багер на Рила - понесен на магическия лифт на застрояването. Ако има опасност от свлачище - подпира го с хотел. Направена е така, че нищо да не може да се провали и обърка, за да не разочарова детската публика. Нищо, че много като тях вече плакаха.
Есемес-ландия се деляла на две държави.
Първата с гримирано демократично устройство. То формално включва първа, втора и трета власт, има парламент, министерски съвет, президенство и съд. Властите се разпределят по сутрешни блокове, по парламентарни сесии, по панорама и джипови пресконференции. Председателят има зам.председател, зам.председателят - парламентарна група. Но всичко това е кухо и безинтересно.
Защото в основата на есемес-ландия стоят Кратките съобщения. Кратките съобщения са особени животинки - просто устроени, леко неграмотни, но - така разказва легендата - с огромна сила. Оказало се, че с размяната на няколко Кратки съобщения може да се преподредят големи територии от Есемес-ландия и ако някой въобще искал да промени нещо - той трябвало да пусне кратко съобщение. Краткото съобщение било космически закон: от едно кратко съобщение били създавани или погребвани много герои и всичко зависело от това дали правилният човек ще прати правилното кратко съобщение на друг правилен човек. Когато в есемес-ландия започва приказка, тя започва така: имало едно време кратко съобщение. И завършва така: Накрая той получил кратко съобщение.
Лидерите на есемес-ландия впрочем не били много напредничави хора. Кратките съобщения били начина да не изживеят дигиталната революция, но много повече ги обичали, защото им напомняли на едни отминали времена, в които ги ползвали непрекъснато, за да разпореждат сделки и сметки помежду си. Оказало се, че пътят от престъпност към държавност е дълъг, но навиците не много променливи. Затова и лидерите, чувствителни носталгици, се придържали към волните младежки години, когато всеки от тях имал прякор, повечето от тези с прякори се изпозастреляли, други безвъзвратно емигрирали към топлите страни, трети случайно умрели в съня си. А живите можели да разберат, че още са живи по един убедителен белег - все още можели да пишат и получават кратки съобщения.
Злите езици разказват, че настъпил един много ключов момент. Появил се Принтскрийн - герой, който можел да запаметява кратките съобщения и после да ги пуска към всички жители на есемес-ландия, които да видят какво гласи то. Откакто се появил Принтскрийн, настанал голям смут. Всеки автор и получател на кратко съобщение го показвал надлъж и на шир и това му дало възможност да губи бизнес и да прави партия, или да губи партия и да прави бизнес - само най-наивните деца - между четири и шест годишна възраст - мислели, че между двете има разлика. Някои от тези деца дори започнали да се палят - решили да гласуват за най-добрия автор на кратки съобщения. Усетили това, лидерите на есемес-ландия започнали внимателно да преглеждат кратките си съобщения и да видят как кое в миналото може да промени политическото им бъдеще. Есемес-ландия била богата на ресурси и колкото повече я изпомпвали все нещо оставало.
Накрая останали много малки надежди. Те били свързани с герои от други царства - чувало се за Лаура К., която не била в чак толкова далечни земи, а можела да внесе ред и в сегашната. За нея се говорело, че не използва кратки съобщения и можела да вземе главата на застарелите изпращачи. Но никой не знаел как да стане това, понеже всички ползвали кратките съобщения, а в есемес-ландия все още друга комуникация и наказателни акции не били възможни за съществуване. Всички зачакали намеса оттам - понеже в историята на есемес-ландия станало ясно, че вътрешната й уредба нямало как да се промени без удар отвън.
Това - накратко. А още по-накратко, в кратко съобщение, изглежда така:
Kraj.
Автор: Райко Байчев
