"Това, че някой иска да мине метър, ми да страда". Думите са на вътрешния министър Валентин Радев по повод измамените от вече популярния Спас - Александър.
Злорадството не е нещо, което една държава би трябвало да проявява. Недопустимо е министърът, отговарящ за структурата, която следи за съблядаването на закона, да опрвдава едва ли не едно престъпление с глупостта на жертвите.
Да се заблудиш или да сглупиш не е престъпление. Да мамиш обаче е. Вътрешният министър обаче явно не смята така. Явно ръководството на МВР е готово да заклейми всеки, който "сам си е виновен".
Проблемът в този тип поведение е, че той може да бъде много симптоматичен. И ако позволим нередности да се оправдават по такъв начин, държавата може да стигне и по-далеч.
Утре някой министър може да каже, че ако са искали големи заплати, учителите не е трябвало да стават учители, защото знаят положението в сектора. Ми да страдат.
Или ако някоя баба не е искала телефонните измамници да ѝ отмъкнат събираните цял живот пари, е трябвало да прояви малко повече съобразителност. Ми да страда.
Или ако целият народ не е искал корумпирани и нагли политици, да е гласувал по-умно. Ми да страда.
Държава, която се отнася с гражданите си със снизходителното и арогантно "Ми да страдат", няма да ги защити никога. Няма да постави интересите им на първо място, няма да изпълни своята част от обществения договор и няма да счита за нужно да съблюдава закона.
Правилата са създадени да се спазват без оглед на субективната морална оценка. И наивните, и алчните, и несъобразителните имат същите права като онези, които си въобразяват, че могат да ги съдят. И пред закона всички би трябвало да са равни. У нас обаче държавата си позволява да дели хората на заслужаващи и незаслужаващи съчувствие, помощ, съдействие. От такава държава няма смисъл да очакваме защита. Само още поводи "да страдаме".
Автор: Десислава Любомирова
