В началото на декември от Оксфорд съобщиха, че думата на годината е brainrot. Може да се преведе като "мозъчно гниене" или, да кажем, "мозъчен упадък". Това си е направо покана: всяка държава трябва да направи своя влог към мозъчното гниене и да допълни с локален колорит списъка. Затова ето ги и думите на годината, с които пък ние отбелязваме нашата.
"Мистър кеш"
Странно е това словосъчетание да се изписва без удивителен знак и необходимото озвучаване. Но може би не е и нужно. Мозъкът сам се грижи за това, като неусетно започва да ни го скандира в главата. Да чуваш гласове не е, както се знае, на хубаво, но конкретно този хептен. Карикатурният протест на Пеевски, излязъл с армията си на жълтите павета, се оказа живото доказателство, че историята тук не се повтаря като фарс, а като гротеска. 10+ години след прогонването му феноменът се завърна с гръм, трясък, овладяна прокуратура и три-четири партии, за да стане кристално ясно с кого (пардон, с Кой) си имаме работа.
"Ново начало"
Чудесен израз, оттук насетне завинаги компрометиран. И онези мотивирани ентусиасти, наумили си да положат ново начало през новата година в определена област от своя живот, е по-добре да изберат друга фраза, с която да обозначат готовността си за промяна - тази вече е бракувана. Стартирайте нещо, инициирайте друго, само ново начало не полагайте. Тъй като в момента "ново начало" означава чисто и просто да сложиш ръка на държавна структура, и каквото и да е вършила тя до този момент, да заживее отвъден живот в служба на Пеевски. Досущ като в зомби апокалипсиса, при който отличителната индивидуалност на предишното битие се избелва в стъклен празен поглед, слял се с пълчищата биомаса, така и "новото начало" вече просто значи нов отряд в легиона на Пеевски.
"Парламентарни избори"
Това не е много нов израз, но старият се е видоизменил твърде много, за да се употребява по традиционния начин. Като кажеш "парламентарни избори" не ти идва наум, както преди, за една съдбоносна и влиятелна неделя, разделяща с промеждутък четири години от други, а само вдигаш рамене и се чудиш кое бройно съществително да поставиш отпред. Новите избори са шести, освен ако не са осми, а дали не бяха седми. Ние не можем да ти помогнем с отговора, тъй като журналистиката не се занимава с дребни подробности.
"Анти-българска пиеса"
Някои неща се научават постепенно. Например първо научаваш, че в Народния театър се играят пиеси, после, че пиесите имат режисьори и че текстът, който поставят, е написан от драматурзи. При толкова нова и главозамайщаща информация умът панически търси спасителна котва. А който търси, намира: тя заорава в плитчините и обобщава ситуацията простичко: "Играе се анти-българска пиеса!". Като чуеш "анти-българска" отново си в собствени води, в сигурното пристанище на патриотизма. Тая дума винаги си я знаел, но тоя път е като пръв път, защото си дебютант в сферата на културата и е време да поставиш...новото си начало в нея. За целта чупиш очилата на Владо Пенев, удряш един протест, после едно хоро пред Народния (той по тази причина се нарича "народен театър", за да подчертае връзката си фолклора). Съучастнически си смигваш с полицаите, които очевидно са на твоя страна, и спасили държавата от културата, продължавате заедно напред.
"Санитарен кордон"
Или санитарен кондор - грамадна птица, под формата на лапсус, която прелита от уста на уста по телевизионните студиа, докато най-накрая някой го произнесе правилно. Разбира се, случи се очакван обрат: Сглобката бе инклузивна до степен на слабоумие и изтри всички червени линии, а сега те се нанасят постепенно обратно под формата на санитарни кордони. Само че червените линии затова са червени линии, защото имат едно неприятно свойство - изтрият ли се веднъж, доверието към едновремешните стражари, наети, за да ги охраняват, лека-полека спада и се търсят нови. Като казахме нови...
"Величие"
Каквото и да говорим, "Величие" е дума на годината, заедно с всичките и производни: "виличии", "величий", "ваши величества". Редно е да се признае, че за двата си дни в политиката, подполк. Марков спаси политическия пейзаж от изчерпване и го обогати всячески: с кръстове, фъстъци, клетви, войни на светлината, библейски цитати, мистерии и приказки за феникси, а през това време се оказа, че Ивелин Михайлов е обогатил нещата по друг, пирамидален начин. За да може сюжетът да постигне съвършенство, към фараона и полковника се присъедини и брейка. Кулминацията: оказа се, че цялото нещо, въпреки бутафорията, намира подкрепа и заплашва Новите начала. Трудно може да се повярва, че вот от 3,999 % е застопорен от каприза на шансовете и неговия инат, а не от директива, подадена в последния момент отгоре. А какво остана? Остана това, че басистът на "Остава" стана директор на Историческия парк. После остана в "Остава". А "Остава" останаха заедно.
Ето как всичко стана шоколад.
Автор: Райко Байчев
