Установено е, че при такъв богат каталог от фрапантни изказвания Борисов няма как да засенчи самия себе си - сиреч, от 15-те години присъствие във властта да се определи коя негова фраза води по точки. "Ти си го избра" или за тримата папи, галили го по главата? "Конгрaчулейшънс" или оня запис, на който една работа ставаше "с двеста"...? Дали пък първенството не се оглавява от "Кажете по едно благодаря" (към пенсионерите, на които е дал по 50 лева) или "Фатката е да се пазиме" (лаконичното му прозрение по време на ковидните времена)? Признаваме: заданието да направим толкова прецизни микросравнения, които да съпоставят процентното съотношение между наглост, глупост и неадекватност в един случай, и тарикатщина, абсурд и шарлатанство в друг, не ни е по силите.
Категорично обаче може да прибавим нов фаворит в умопомрачителната колекция. Вчера Борисов заяви по повод споразумението за сътрудничество с Украйна по отношение на сигурността, че е "ние малко като на девети септември - фабрика". Да оставим, че изразът е за фабрика на осми септември - като приложим към обобщението цялото изказване, нещата не стават по-добре: това е един от редките случаи, в които не изваждането, а добавянето на контекст допълнително влошава положението:
"Преди 6 месеца, когато беше сглобката, категорично щяхме да подкрепим подобен договор. Сега, когато Европа и Америка, особено след изказвания на президента Тръмп и неговите хора относно прекратяването на войната в Украйна и мирен процес, който да настъпи - ние малко като на 9 септември - фабрика".
И така, едва ли някой е имал съмнения, че политическата позиция на този човек (редно е да добавим - и на много други) някога е съществувала и е имала общо с лична непреклонност, наченки на собствено разсъждение и готовност да отстояват казаното - в това отдавна и най-заблуденият не вярва. Но тук става дума за друго: за дълбокия цинизъм да артикулираш собствената си слугинска съобразителност. Да дадеш израз на фундаменталната си лакейщина, да дадеш ясен знак, че онова, което другите наричат геополитика, при теб е малка тарикатска сметчица. Покръсти се във внезапен евроатлантизъм Борисов за няколко месеца по време на сглобката и стигна дотам, че пресконференциите му убедително заизглеждаха като изказвания, насочени много повече към посолства, отколкото към избиратели. До такава степен не можеше да мине без клетви за вярност на всяка минута, че се превърна в карикатура на самия себе си, което е особено постижение, при положение, че и по принцип е; и някак си повдигна гротеската на квадрат. После се сниши, усещайки нов огромен проблем - че само теоретично е първи по власт, а в затишието другият напорист евроатлантик Пеевски е издърпал реалната под краката му. И накрая дочака едни размирни времена да свършат, че да дойдат нови, безпогрешно усетил посоката на вятъра. По всичко личи, че този човек е преживял най-много девети септември-та в българската история и вероятно е единственият, който изповядва пан-политическа ориентация. Ще рече: може да е либерал, консерватор, демократ, авторитарен, десен, център, ляв, глобалист, националист, федералист, атлантик, тихоокеаник, северноледовик.
Въпрос за усет върху точните дати от най-новата ни история. И на единствената фабрика, която трябва да работи. Онази, която реди кюлчета в гардероба.
Автор: Райко Байчев
