Една извънбрачна любов в българската политика започва все по-ясно да личи. ДПС и ГЕРБ толкова видимо се обичат, че човек се чуди какво още чакат, та не се вземат.
Всъщност и така си им е добре. На пръв поглед нямат претенции един към друг, съдейки по изказването на Пеевски, че няма да искат министри нито в сегашното правителство, нито след ротацията. Това звучи невинно, но само до момента, в който се замислим дали пък не ще министри, защото някои и така си работят за него?
Кадрите на ДПС далеч не винаги са точно министри. Пеевски си има хора и на заместник-министерски постове, и шефове на дирекции - ключови, разбира се.
Съдейки по рязката поява на Доган на сцената, можем да допуснем, че нещата са узрели за публичност. Досущ като в класическите извънбрачни връзки. Появява се любовницата и гръмко обявява връзката с цел да унизи законната половинка. Капризно потропва с краче и заплашва, че всичко ще извади на показ. Че ще разведе гаджето и ще лиши семейството от дом, кола и вила. И че ако не стане на нейната, ще проглуши света. Леко в кресчендо ми звучи нонстоп тръшкането на Пеевски, размахващ поучително пръст с повод и без повод - както на чужди, така и на свои.
Всичко това затвърждава впечатлението за извънбрачна любов, не толкова чиста, колкото леко по сметка, леко използваческа.
Ние това сме го виждали вече, само че в не чак толкова изострена ситуация. ДПС по едно време беше ун аморе гранде на БСП. Че и дори за стратегически партньор го бяха обвили другарите. Получи се, разбира се - управляваха заедно и таман да турят Пеевски начело на ДАНС, работата се размириса.
И днес се вижда с просто око, че ГЕРБ и ДПС имат общи интереси и допирни точки по доста управленски казуси. Имат и общи фигури, поставени вероятно след щателен кастинг и междупартийно съгласуване. Инфилтрирали са във всички ведомства свои хора, които активират само по определени въпроси.
Казват, че извънбрачната любов е най-сладка. Поповете пък казват, че е грях. Ние от нашата си камбанария можем да кажем само това, че клатейки не-коалицията, Борисов сам ще си сложи капан, в който го чака Сокола. От него няма да има измъкване, а само еднопосочно движение към историята.
Споменавайки Доган, няма как да не припомним, че неговият ТЕЦ Варна е със сериозни задължения. Говори се, че не само това тормози Почетния председател, имало и други дължими милиони. Та връщането му под прожекторите имало не толкова за цел да впечатли публиката, колкото да подсигури на Доган и партията му финансова стабилност. Тя обаче, поне на този етап, няма как да се случи без участието на Борисов, който продължава да се изживява като титуляр на всички не-коалиции, сглобки и прочее. А си е титуляр само на собствената партия, поне към момента.
За съжаление, плановете им могат да се реализират съвсем скоро. Слушайки как Пеевски гълчи депутати наляво и надясно, вотът на недоверие може и да успеее - рано или късно. Ако правителството на Денков падне, това просто ще докаже връзката между грешниците, които най-накрая може и да се вземат.
"И тогава, тогава, предвиждам такъв живоооот!...
Автор: Стефан Стефанов
