Безспорно в България политическите циркове следват един след друг. Но този, който се развихри в ДПС, бие всички от дълго време насам.
Моето мнение за случващото се – правят ни на маймуни. Лично аз все още много мразя, когато някой си мисли, че с елементарни номера може да спечели – много да спечели.
"България без Пеевски" - колко години минаха, откакто ДПС помагаше и плътно стоеше зад Пеевски, докато той растеше и се превърна в това, което е? Колко пъти? Колко нагло? Колко безпардонно? Пак. И пак. И пак. И все така, докато сега изведнъж едни хора в ДПС се сетиха, че това е много лошо – защото Пеевски стигна с поглъщането и до тях.
Протестите отпреди 11 години бяха заклеймявани от същото това ДПС, което сега иска без Пеевски. Да не съм несправедлив – Йордан Цонев още си иска с Пеевски: България през 2013 година: ДАНСwithme – свобода на мисленето
Историята е много хубаво да се помни – защото ако не я помним сме обречени да повтаряме грешките, направени в миналото: България през 2013 година: Студентската окупация
Късно е либе за китка – скоро го каза "д-р Ахмед Доган". Напълно съм съгласен – отдавна е много късно точно за ДПС. Там няма нито права, нито свободи – има движение и все в посока на един човек. Всичко за него – за останалите: ако остане. Този модел, който България уж отхвърли 1989 година и оттогава все към него се връщаме. Не е така ли? А КОЙ публично разправяше как е "инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата":
Сега на този човек се намери друг КОЙ да му взема порциите. И воят стигна до небето – с внушението, че сега трябва да избираме между Доган и Пеевски все едно избираме между Добрия и Лошия. Между 70-годишен и 44-годишен дерЕбей – единственият смисъл, който виждам, е че ако по-старият пребори по-младия, заради естественият природен цикъл и по-старият може по-скоро да слезе също от политическо-обществената сцена: Прокурор: Пеевски не е обвиняем за КТБ? Путин и Обама също не са!
Отказвам! Отказвам вече да избирам "по-малкото зло"! Отказвам да съм Тъпото копеле. Години наред на избори ни се сервираше именно това – да изберем по-малкото зло. И номерът минаваше ли минаваше. Удобно забравяхме, че малкото зло веднага щом получи възможност, тръгва да става голямо, като често успява. Такъв е животът – крайно време е да го научим.
Край на това трябва да има. По нощите Пеевски праща мейл на избрани медии с "Най-хубавото предстои" - да му кажа само, че не ми трябва социологическо проучване, за да съм убеден, че огромното мнозинство българи единствено се присмиват на неговите евроатлантически напъни и не могат да го търпят и за секунда. Симпатии към Доган сега има на запалянковския принцип, че когато има "голям мач", публиката инстинктивно подкрепя по-слабия - но Доган е този, който години наред не казваше и дума за "България с Пеевски". Което ме кара да се сещам, че в живота има само две вечни и неизбежни неща – смъртта и данъците. И Пеевски, и Доган не попадат в някоя от тези две категории – така че съгласен съм, предстои. Време е обаче и ние, отвратените, да се сетим, че можем да искаме и да се борим за най-доброто – а не друг да ни го налага, за пореден път.
п.п. И се извинявам искрено на цирковите артисти за сравнението със случващото се в ДПС. Циркът е изкуство – в ДПС и българската политика изкуство не виждам, само развала и пошлост.
Автор: Ивайло Ачев
