"Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани - за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, - плачете! - лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!"
Познато ли ви е? Така започва едно от блестящите публицистични произведения на Христо Ботев - "Смешен плач". Геният, в чиято чест не прозвучаваха сирени в разни градове и квартали. Сами си отговорете защо. Нямаше как да не се сетя за това произведение, след като слушах печалните вопли на доскорошните управляващи от ГЕРБ за уволненията на техните кадри от държавните институции.
Персонализирането на дълбоките проблеми в българското общество не ми е в стила, защото те не започват и няма да свършат с ГЕРБ. Наскоро посочих най-любопитните факти за калинките в държавната администрация, но без да се занимавам с конкретните представители, защото по-важни са моделите. В случая обаче ще се занимая с колективното тяло на доскорошната управляваща партия, защото те се превърнаха в еманация и символ на тези модели.
В последно време техните вопли за "реваншизъм" и "хаос" са солиден повод за забавление за мнозинството от българските граждани. Представиха и новата "надежда" в млади кадри на ГЕРБ, изучени в западни университети. Но и най-доброто образование не може да компенсира липсата на практически опит и поставянето на въпросните младежи като парашутисти във високите етажи на администрацията е поредният прах в очите за наивници. Щом са толкова добри и предприемчиви - защо първо не докажат качествата и креативността си в конкурентния частен сектор?
"Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното. Смешен плач!" Двойните стандарти и заблуди, залегнали в произведението на Ботев имат валидността на присъда и в наши дни.
"Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?... И ще бъде ден - ден първий."
Към думите на Ботев няма нужда от добавки. Достатъчно е да се четат с разбиране, а сега - нека смешният плач продължи! Нека незаменимите продължат да търсят следващия си господар. А паразитизмът в държавната администрация да получи статут на официален спорт - в него ще имаме повече успехи, отколкото във футбола.
Автор: Тодор Беленски
