Нощ n-та. Вирусът с "короната" продължава да налазва успешно нашата страна. Все по-голяма паника обзема населението. Едни ги избива на страх, други – на смях, трети си живеят пък „к‘вото стане“, а четвърти обмислят план за евакуация. Държавата е във война срещу съдбата, а планетата е под карантина. Но у нас се работи безотказно, и то почти само през нощта. Защо така държавната система не уважава дневния труд? То не са извънредни заседания, извънредни срещи, извънредни брифинги, извънредни пътувания с риск за живота... И всичко това доведе до едно извънредно положение. Няколко са основните варианти за този извънреден труд, според мен.
Вижте ни колко работим. Докато обикновеният човек се размотава през деня и цял ден му е в ума кога ли ще е следващият извънреден брифинг, Те са заети да съобщават черната хроника, да описват случаите по света и у нас, да констатират и да отправят призиви. От дългогодишен опит знаем, че българинът с апели не можем да го въодушевим.
Рискуваме живота си. Докато обикновеният човек си се шляе кротко из улиците и наблюдава от километри разстояние случващото се, Те се състезават кой ще посети по-рисков район. А тях после кой ще постави под карантина? И защо в момент на криза онзи, който трябва да предложи обединение и решение, само констатира и критикува. Опитва се да потърси чия е отговорността за възникване на проблема. И може би, като го открие ще го постави на бесилото или ще го линчува публично?
Чак сега ни хрумна. Хем затваряме държавата, ама хем не. Ограничаваме дейността и на бизнеса, но който е имал късмета да отвори ресторант ще просперира. Започва „Операция по бързо реагиране из магазинната мрежа“. А по стара българска традиция, купонджиите никой не може да ги спре. Нито пък онези, които им се пътува за адреналин и приключение.
Уважаеми хора на честта и властта, не е време за съревнования и мерилки. Не е момент за политически заигравки и заявки. Нито е дошъл етапът да показвате как работите до сред нощите в битката за короната. А и да си коронясан днес не е модерно. Спрете с разделението на позициите. Бъдете иновативни и ефективни. Няма нужда от шоуменстване и пиарстване. Натоварвате и без това паникьосания вече българин с излишно стряскаща информация. В момент на криза би следвало да се обедините, да работите в синхрон и единомислие в името на България. Но явно неписани правила от личното състезание за приза „Кой е по-по-най“ не ви позволява това.
Автор: Моника Георгиева
