Българският бизнес е особено животно - алчно, вечно неудовлетворено и относително неориентирано в собствените си претенции.
България години наред си живееше спокойно със системата от празници, която позволяваше сливане на почивни дни и в последствие отработване. По едно време обаче бизнесът скочи, че българската икономика не върви не заради ниската производителност, сивия сектор или масовото заобикаляне на законите, а именно заради многото почивни дни. Разбира се, работодателските организации игнорираха информациите за каквито и да било статистики, според които България е едва по средата на европейската класация за държави с най-много празници. Според тях почиваме безобразно много, а сливането на дни се разглеждаше като един от най-големите проблеми в сектора.
И така, бизнес мозъците на България седнаха и измислиха схема, в която сливането отпадна. Вместо това приеха друг ограничаващ щетите вариант - всеки празник се почива само на конкретния ден, с изключение на случаите, когато празничната дата е през уикенда - тогава като компенсация се дава понеделникът. Умните глави изчислиха, че това е по-изгоден вариант, а държавата се съгласи на въпросните изнудвания и от тази година българите работят и почиват именно по тази схема.
Сега обаче се оказва, че и това не е достатъчно добро решение. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че и така почивните дни са много. И съответно, бизнесът има ново предложение - да има фиксиран брой работни дни всяка година. Ако над тях има свободна бройка, ще ни се "подаряват" почивни дни. Ако няма - не.
Това е чудесно предложение. Макар не достатъчно амбициозно. България още дълго време ще си тегли заради тези многобройни празници. Ако само успеем да ликвидираме проблема с бройката почивни дни, гаранция, че българската икономика ще се изстреля по върховете на европейските класации.
Един от вариантите е просто да отменим съботите и неделите. Така ще работим до припадък, но без, разбира се, това да се води извънреден труд, че да ни го плащат по-скъпо. Работодателите ще са щастливи, а бизнес средата ще процъфтява.
Вероятно обаче има някои леки законови пречки пред отмяната на съботите и неделите като почивни дни. И вероятно заради това бурният възход на българската икономика ще трябва да се отложи и да измислим друг вариант.
Много по-безпроблемна опция е просто да намалим броя на официалните си празници. Може би бизнесът има право и почиваме прекалено много. Затова е дошло времето за широк обществен дебат за ненужните празници в българския календар.
Ето например отминалия 1 май. Що за оксиморон е в деня на труда да не работим? Напротив - трябва да работим даже повече от обикновено. Тоест, отбелязваме празника с по-дълго работно време или по-кратка обедна почивка. Но при всички положения това трябва да е работен ден.
Същото важи и за предстоящия 6 май. Първо, какво е това ден на един светия да е общонационален празник? Който има Георги вкъщи, да си празнува. А по отношение на факта, че това е Денят на българската армия, нека бъдем реалисти. Армията ни отдавна не е в състояние, което да заслужава празник. Така че и това зачеркваме.
6 септември и 22 септември също могат да отпаднат поради неактуалност - нито сме особено обединени, нито особено независими.
По Коледа 2 дни са напълно достатъчни. 26 декември да е почивен си е живо разпищолване.
Същото важи и за Великден. Прекалено сме се разлигавили с цели 4 почивни дни. Разпети петък не е с нищо повече от останалите дни от Страстната седмица, така че е най-добре да се върне към статута си отпреди ерата на Бойко - на работен ден. Понеделникът също. Събота и неделя са напълно достатъчни. А и така преяждането по Великден ще е по-малко, тоест, ще се подобри здравето на нацията.
Именно с цел здравето на нацията може да се отмени и 1 януари. Време е да престанем с алкохолните делириуми в новогодишната нощ. Ако човек знае, че на другия ден е на работа, ще празнува далеч по-културно и умерено.
Така, всичко на всичко, ни остават 2 български празника - 3 март и 24 май. 3 март, защото все пак трябва да имаме национален празник, за да не се излагаме пред чужденците. Иначе и него можеше да прежалим. 24 май пък може да се приеме за важен празник, тъй като честването на собствената ни писменост и култура, евентуално, може да ни е важно. Но ако не е, глас народен, и на него ще му сложим кръст.
Ето така българският календар вече ще добие вид, който, да се надяваме, ще удовлетвори претенциите на бизнеса. Все пак, човек се е родил, за да работи. Толкова много проучвания доказват, че работата без почивка не се отразява по абсолютно никакъв негативен начин върху неговата психика и емоционално състояние. Българската икономика има само един проблем - почивните дни. И той трябва да бъде решен с твърда ръка.
Автор: Десислава Любомирова